Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Phanerón.
- Моля?
Историкът посочи един ред в ръкописа.
- Виждате ли какво пише тук?
Валентина се взря в закръглените символи, един от които ѝ се стори избледнял, и се засмя, поклащайки глава:
- Не разбирам нищо. На китайски ли е?
Томаш примигна.
- О, моля да ме извините. Понякога забравям, че не всички могат да четат на гръцки. - Той отново насочи вниманието си към думите, които посочваше. - Тук четем едно послание на свети Павел от Новия завет - Послание до евреите. Това е третият стих от първата глава, а думата, която не се вижда, е phanerón. Phanerón, или проявявам, правя видимо. Тук апостол Павел казва, че Исус прави видимо всичко „с мощното си слово“. Но в повечето библейски ръкописи в този откъс се използва думата pherón, която означава държи. Имам предвид, едно е да кажеш, че Исус прави всичко видимо, и друго - че Исус държи всичко. Разбирате ли? Смисълът е различен. - Той посочи избледнялата дума и някакви бележки в края на ръкописа. - Виждате ли това?
- Да.
- При справка с Codex Vaticanus един от преписваните прочел phanerón и помислил, че има грешка. Какво направил той? Заличил тази дума и я заменил с по-известния израз: pherón. По-късно друг преписван забелязал поправката, задраскал pherón и отново написал phanerón, оригиналната дума. - Професорът посочи драскулките в края. - И тук отстрани е оставил тази бележка: „Невежи глупецо! Остави старото слово на мира, не го променяй!“.
Валентина смръщи вежди, опитвайки да извлече от това обяснение нещо, което да се връзва с поверения ѝ случай.
- О, много интересно - отвърна тя, очевидно мислейки точно обратното. - И какво общо има тази загадка с разследването?
Томаш замислено скръсти ръце и подпря брадичката си, докато преценяваше значението на откритията, които току-що беше направил.
- Много е просто - отвърна той. - Тази поправка в Codex Vaticanus ни показва един най-големите проблеми на Библията. - Той наклони глава встрани, сякаш внезапно му бе хрумнало нещо. - Ще ви задам един въпрос. Според вас чии думи са представени в Библията?
Италианката се засмя.
- Що за въпрос? - учуди се тя. - На Бог, разбира се. Всеки го знае.
Историкът не се присъедини към смеха. Вместо това скептично повдигна вежда.
- Твърдите, че сам Бог е написал Библията?
- Е... всъщност не - смути се Валентина. - Летописите са били боговдъхновени... тоест апостолите, които са създали писанията... са били вдъхновени от Бог.
- Какво означава боговдъхновени? Че Библията е непогрешима?
Инспекторката се поколеба. За пръв път я заставяха да мисли за това по този начин.
- Предполагам. Нима Библията не ни предава Божиите послания? В този смисъл може да се твърди, че съдържанието ѝ е безгрешно.
Томаш надникна в страниците на кодекса и присви устни.
- А ако ви кажа, че Патрисия е търсила грешки в Новия завет?
Инспекторката придоби заинтригуван израз.
- Грешки ли? Какви грешки?
Историкът я погледна в очите.
- Не знаехте ли? В Библията има много грешки.
- Моля?
Томаш се огледа наоколо, за да се увери, че никой не ги чува. Все пак се намираше във Ватикана и не желаеше да предизвика инцидент. Видя двама свещеници до вратата на „Салон Леонина“, единият от които вероятно беше префектът на библиотеката, но прецени, че са достатъчно далеч и няма опасност да го чуят.
Въпреки това се наведе заговорнически към събеседницата си и се подготви да ѝ съобщи една почти двехилядолетна тайна.
- В Библията има много грешки - прошепна той. - Включително лъжи.
V
НОЩНАТА ТИШИНА В ДЪБЛИН БЕ НАРУШЕНА от нетърпеливия звън на мобилен телефон. Сикариус чакаше това обаждане цели двадесет минути в затънтено кътче близо до сградата на летището, далеч от лампите и други източници на светлина. Той извади телефона от джоба си и погледна кой го търси, преди да отговори.
- Вече имам информацията, която ти трябва - съобщи гласът от другата страна на линията. - Изглежда, нашият приятел е влязъл в Chester Beatty Library25.
Сикариус извади от джоба си химикалка и бележник и надраска информацията.
- Ches... ter Be... - той се поколеба - как се пише втората дума?
- B-E-A-T-T-Y - произнесе Учителят от другата страна на линията. - Beatty.
- Library - допълни Сикариус, прибра бележника си и погледна часовника, сверен по местно време още в самолета; час и половина по-назад от Рим. - Тук е два и половина сутринта. Този тип седи в някаква библиотека по това време?
- Имаме си работа с историци.
Сикариус сухо се изсмя и пое към колоната от таксита на двеста метра от него, напускайки тъмния ъгъл.