Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
Томаш си пое дъх, затвори очи за миг като парашутист, преди да скочи в нищото, и пристъпи към онова, от което най- много се страхуваше.
- Много добре - съгласи се той. - Но нека първо да изясним нещо.
- Както кажете.
Томаш се взря в небесносините очи на Валентина, сякаш искаше да проникне в съзнанието ѝ и да разбере какво я вълнува.
- Предполагам, че сте християнка.
Инспекторката от Криминалната полиция кимна леко и издърпа изпод яката на ризата си тънка сребърна верижка.
- Католичка - отвърна тя, като показа малък кръст, който висеше на верижката. - Все пак съм италианка, нали?
- В такъв случай има нещо, което трябва да разберете - започна уверено той и постави ръка на гърдите си. - Аз съм историк. В своите изследвания историците не се ръководят от религиозната вяра, техните заключения се основават на доказателства: археологически находки или текстове. В случая с Новия завет говорим изцяло за ръкописи. Те са много важен източник на информация за това какво точно се е случило по времето, когато е живял Исус. Затова трябва да се ползват предпазливо. Историкът трябва да е наясно с намеренията и обстоятелствата около автора на текста, за да открие нещата между редовете. Например, ако в статия във вестник „Правда“27 от времето на Съветския съюз прочетем, че справедливостта е победила в процеса срещу някакъв империалистически слуга, който поставял под съмнение революцията, ще трябва да игнорираме цялата идеологическа реторика и да схванем информацията, скрита в новината: бил е екзекутиран човек, който се е опълчил на комунистическия режим. Нали?
Погледът на Валентина стана студен.
- Нима сравнявате християнството с комунизма?
- Разбира се, че не - побърза да обясни той. - Просто казвам, че текстът изразява целта на своя автор и условията, в които е живял, затова историкът трябва да ги има предвид, докато чете. Авторите на Евангелията не са искали чисто и просто да разкажат за живота на Исус. Намерението им е било да го прославят и да внушат на другите, че той е месия. Това е нещо, което историкът не може да подмине. Разбирате ли?
Италианката кимна.
- Естествено, не съм глупава - отвърна тя. - Същото правят и следователите, нали? Когато изслушваме свидетел, ние интерпретираме казаното в зависимост от ситуацията, в която се намира, и неговите намерения. Не всички негови твърдения трябва да се приемат буквално. Това е очевидно.
- Абсолютно! - възкликна Томаш, доволен, че го е разбрала. - Същото се случва и с нас, историците. Ние сме нещо като следователи на миналото. Но трябва да знаете, че когато изучаваме велика историческа личност, понякога откриваме неща, които нейните верни почитатели не биха искали да узнаят. Неща, които могат да бъдат... неприятни, разбирате ли? Но са самата истина.
Той направи пауза, за да се увери, че Валентина е обмислила думите му.
- И какво? - нетърпеливо попита тя.
- Искам да знам дали ще ме изслушате, знаейки, че ще кажа някои неща за Исус и Библията, които могат дълбоко да засегнат вашите религиозни убеждения. Не искам да ми се сърдите за всяка тайна, която ви открия. Ако ще е така, по-добре да не казвам нищо.
- Тези тайни, които ще ми разкриете... сигурен ли сте, че са истина?
Томаш кимна утвърдително.
- Доколкото е възможно да се определи, да. - Усмихна се невесело. - Да ги наречем неудобни истини.
- Тогава ви стискам палци.
Историкът предпазливо се взря в нея, сякаш се съмняваше в искрените думи, които току-що бе чул.
- Сигурна ли сте? Няма ли да ме затворите накрая?
Този въпрос магически разтопи студенината по лицето на Валентина.
- Не знаех, че се страхувате от жени - усмихна се тя.
Томаш се засмя.
- Само от красивите.
- Нима? Само комплименти ни липсваха - укори го италианката и се изчерви. Без да изчака репликата му, Валентина отново постави ръка върху Codex Vaticanus, връщайки го на въпроса. - Е, кажете ми. Какви грешки има в Библията?
Историкът ѝ направи знак да седне и се настани до масата за четене, точно до прочутия кодекс от IV век. Забарабани с пръсти по лакираното дърво на масата, докато обмисляше как да започне. Имаше толкова неща за казване, че му беше трудно да набележи сценария на разговора.
Накрая вдигна поглед и се взря в нея.
- Каква е причината да станете християнка?
Въпросът изненада инспекторката.
- Е... - запъна се италианката, - това е въпрос на... Родителите ми са католици, отгледана съм в такава среда и... и също съм католичка. Защо питате?