Последната тайна

Един служител заведе историка при човек в цивилни дрехи и заедно поеха през салона. Цивилният го водеше към жена в тъмносив делови костюм, застанала с гръб към тях. Беше се навела над масата и изучаваше нещо, което приличаше на план на сградата.

- Заподозреният е тук, инспекторе.

- Заподозрян?

Томаш едва не се обърна да види човека, за когото говореше мъжът, но внезапно си даде сметка, че заподозреният трябва да е той. Отнесена към самия него, думата „заподозрян“ го смути. Заподозрян? Но за какво? В какво се беше забъркал? Инспекторката се обърна и той преживя нов, този път по-различен шок. Тя имаше къдрава кестенява коса до раменете, чип нос и дълбоки, ясни сини очи. Същинска Жаклин Бисе. Нямаше никакъв грим, но изглеждаше прекрасно.

- Какво ви е? - попита тя и думите ѝ смаяха и без това слисания професор. - Изглеждате така, сякаш сте видели самия дявол.

- Дявол ли? - отвърна Томаш, полагайки усилия да възвърне самообладанието си. - Не, един ангел.

Инспекторката цъкна с досада.

- Виж ти какъв късмет! - възкликна тя и отклони поглед. - Попаднах на джентълмен. Това потвърждава факта, че в Португалия има римско наследство.

Томаш се изчерви и сведе очи.

- Извинете, не можах да се въздържа.

Италианката бръкна във вътрешния джоб на сакото си, извади визитка и я размаха пред него.

- Казвам се Валентина Феро - представи се тя с делови тон. - Инспектор от Криминална полиция.

Гостът се усмихна.

- Томаш Нороня, джентълмен. В свободното си време преподавам в Лисабонския университет и съм консултант на фондация „Гулбенкян“. На какво дължа честта да бъда поканен на това необикновено място в този необичаен час?

Валентина се намръщи.

- Ако нямате нищо против, въпросите ще задавам аз - сухо каза тя и впери дебнещ поглед на котка в събеседника си, за да проследи реакцията му на следващите си думи. - Познавате ли професор Патрисия Ескалона?

- Патрисия? - изненада се Томаш. - Да, разбира се, моя колежка от университета в Сантяго де Компостела. Много симпатично момиче. Тя е от Галисия. Знаете ли, че галисийците и португалците са братски народи? - Внезапно разтревожен, той погледна италианката. - Защо? Какво става? Защо ме питате за Патрисия? Случило ли се е нещо?

Инспектор Феро внимателно изучаваше лицето му с присвити очи, сякаш се опитваше да прецени дали поведението и думите му бяха искрени. Замълча за момент, докато обмисляше следващия си ход и преценяваше доколко е удачно да играе с открити карти.

Накрая се реши.

- Професор Ескалона е мъртва.

Думите шокираха Томаш. Той отвори широко очи и отстъпи назад. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне.

- Патрисия? Мъртва? - За миг остана с отворена уста, опитвайки се да осмисли чутото. - Но... Но... Какво говорите? Как... Как е... Какво се е случило?

- Била е убита.

Нов шок.