Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Виж ти. Падат ми се само книжни плъхове. Дайте ми някакъв ориентир наблизо.
- Друг ориентир? Защо?
- Не бива да казвам на шофьора, че отивам в Chester Beatty Library. Защото утре, когато новината се разчуе, той ще си спомни, че е возил клиент до библиотеката по това време...
- Хм, момент. - Той замълча и се чу шумолене на хартия. - Гледам картата... ето, Дъблинския замък. Библиотеката е до замъка.
Сикариус си записа.
- Нещо друго? - попита той.
Събеседникът му прочисти гърлото си:
- Виж, не знаех, че смяташ да действаш веднага, затова не съм ти осигурил достъп до сградата. Ще трябва да импровизираш. Но не рискувай, ясно?
- Не се тревожете, Учителю.
- Не позволявай да те хванат. А ако това се случи, знаеш какво да правиш.
- Не се тревожете.
- Успех!
Сикариус прибра телефона си и застана пред колоната с таксита. В действителност не беше колона, имаше само два автомобила. Шофьорите спяха, с глави, отпуснати върху волана; бяха затворили прозорците, за да не им е студено.
Той почука на стъклото пред себе си и шофьорът стреснато вдигна глава. Погледна сънено клиента, бяха му нужни няколко секунди, за да фокусира погледа си, да се съвземе и да му даде знак да се качва.
- Влезте!
Пътникът се настани на задната седалка до прозореца и постави черния кожен куфар на коленете си.
- Към Дъблинския замък.
Таксито потегли с леко ръмжене през изхода на летището към града. Улиците бяха пусти и около лампите се образуваше призрачен ореол в мъглата.
С внимателни движения Сикариус отвори куфарчето и огледа безценното му съдържание. Кинжалът блестеше като кристал. Той провери метала и не намери и най-малко петънце кръв; беше идеално почистен. Дълго се възхищава на блясъка му, почти като влюбен. Дъгообразното тънко острие беше истинско произведение на изкуството; доказателство, че дедите му отпреди хилядолетия, вдъхновени от Божието благоволение, са можели да обработват метала до съвършенство. Той извади сиката26 от куфарчето и я задържа; беше изненадващо тежка. Прокара пръст по острието и усети режещата ѝ мощ - вероятно можеше да среже лист хартия като бифтек. Кристалнолъскавото острие блещукаше, отразявайки светлината като чист диамант. С движението на баща, който слага заспалата си дъщеричка в креватчето, Сикариус внимателно върна сиката в куфарчето. Знаеше, че скоро няма да бъде така чиста. Кръвта я зовеше.
VI
РАЗДРАЗНЕНИЕТО, ИЗПИСАНО ПО ЛИЦЕТО НА ВАЛЕНТИНА ФЕРО, беше сигнал за опасност и Томаш веднага го разбра. Инспекторката определено не се зарадва на откритието, че Библията съдържа грешки, и инстинктивно се дистанцира, издигайки невидима стена между двамата. Португалецът си даваше сметка, че религиозните убеждения са деликатна тема и несъмнено трябва да се отнася с внимание към тях. Безсмислено беше да наранява нечии чувства и да оскърбява хората, дори в името на истината.
В търсене на изход от ситуацията той театрално сведе поглед към часовника си и по лицето му се изписа учудване.
- О, колко е късно! - възкликна той. - Мисля, че е по-добре да се връщам при Форума на Траян. Реставрационните работи ще продължат до сутринта и професор Понтиверди разчита на мен.
Инспекторката не изглеждаше доволна.
- Никъде няма да ходите, докато аз не разреша - каза тя с леден глас.
- Защо? Нуждаете ли се от мен?
Валентина погледна към покритото тяло на пода.
- Разследвам престъпление и вашите умения могат да ми бъдат полезни.
- Но какво още искате да знаете?
- Да разбера какво проучване е правила жертвата и каква е връзката му с убийството. Това може да е ключът към загадката.
Историкът енергично поклати глава.
- Не съм казвал, че има връзка.
- Аз го казвам.
Това изявление смая Томаш. Той тутакси погледна към трупа и после към инспекторката.
- Моля? - изненадано попита той. - Смятате, че Патрисия е била убита заради онова, което е търсила? Защо го казвате?
Валентина отново се отдръпна.
- Имам си причини - отвърна лаконично тя. Сложи ръка върху Codex Vaticanus и се върна на въпроса, който бе най-важен според нея. - Обяснете ми какви са тези грешки в Библията, които тя е търсила в този документ.
Историкът се поколеба. Трябваше ли да тръгва по този път, след като не знаеше къде ще го отведе? Инстинктът му казваше не. Осъзнаваше, че е възможно да каже неща, които един вярващ би сметнал за оскърбителни, и не беше сигурен, че това е разумно. Всеки човек си има своите убеждения, кой беше той, че да ги поставя под съмнение?
Но имаше и друго. Убита бе негова приятелка и щом инспекторът, който разследваше случая, смяташе, че неговите умения и познания можеха да бъдат полезни, защо да не помогне? Освен това не можеше да забрави малката подробност, че го бяха сметнали за заподозрян. Предчувстваше, че отказът да съдейства би могъл да му създаде проблеми.