Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Но какво означава в този контекст?
Томаш сви устни, което показваше, че не знае отговора.
- Не знам. Дали убиецът не иска да ни се представи като изгубена душа? Дали не намеква, че никога няма да бъде хванат, защото се изплъзва като дух?
Валентина потупа събеседника си по рамото и окуражително изръкопляска, видимо впечатлена.
- Добър сте, в това няма съмнение - одобрително каза тя. Изправи се и предизвикателно се взря в него. - Може би ще успеете да ми помогнете с една друга загадка. Искате ли да видите?
- Покажете ми я.
Инспекторката му направи знак да я последва, заобиколи трупа и се приближи до масата за четене в Sala Consultazioni Manoscritti. Върху полираната повърхност лежеше огромна книга, отворена на една от последните страници.
- Знаете ли какво е това?
Томаш предпазливо я последва, като внимаваше да не настъпи някое петно кръв и по този начин да затрудни работата по събирането на доказателства. Подпря се на масата, наведе се над книгата и от състоянието на пергамента заключи, че това е някакъв много стар документ. Прочете няколко реда и смръщи вежди.
- Апостол Павел - заключи той. - Откъс от Послание до евреите - вдиша аромата на пергамента и усети сладникавото ухание, което му бяха придали вековете. - Старинен препис на Библията. На старогръцки език. - Той погледна въпросително италианката. - Кой е този ръкопис?
Валентина вдигна книгата и погледна надписа върху твърдата корица.
- Codex Vaticanus.
Като прочете заглавието, историкът зина от учудване и отново впери поглед в ръкописа, този път скептично, сякаш не вярваше на очите си. Той направи нов оглед на пергамента, за да се увери, че наистина е толкова стар, а след това се приближи и го помириса. Резултатът го смая.
- Нима това е Codex Vaticanus? Оригиналният документ?
- Разбира се. Защо сте толкова изненадан?
Томаш го взе от ръцете на инспекторката и изключително внимателно го постави върху масата, сякаш държеше изящен кристален свещник.
- Това е един от най-ценните ръкописи в света! - каза строго той. - Не може да се държи просто така! Господи, та той е единствен по рода си! Безценен е! Той е като... като Мона Лиза на ръкописите, разбирате ли? - Томаш хвърли бърз поглед към вратата, сякаш там стоеше папата и щеше да го осъди най-строго за това, че не се отнася както подобава към съкровището. - Нямах представа, че толкова лесно позволяват справки с оригиналния кодекс. Невероятно! Това би трябвало да е забранено! Как е възможно?
- Успокойте се - отвърна Валентина. - Префектът на библиотеката ми обясни, че при нормални обстоятелства никой няма достъп до ръкописа, дават се само копия. Но изглежда, че за професор Ескалона са направили изключение.
Томаш спря погледа си върху тялото, покрито с чаршаф на прага между двете зали, и преглътна възмущението си.
- Е, добре...
Щом достъпът до оригинала на Codex Vaticanus е ограничен, помисли си, няма какво повече да каже.
- Бих искала да разбера защо този ръкопис е толкова специален.
Историкът отново насочи вниманието си към кодекса върху масата за четене.
- Codex Vaticanus е един от най-ценните библейски ръкописи от зараждането на християнството. - Той погали с ръка страниците, пожълтявали в продължение на близо две хилядолетия. - Този документ датира от IV век и съдържа най-голяма част от Новия завет. Казват, че бил дар за папата от византийския император. - Дланта му се плъзна по листа и леко го погали. - Истинско съкровище. Не съм и предполагал, че един ден ще мога да го докосна. - Лицето му се озари от блажена усмивка. - Codex Vaticanus... Кой би казал?
- Знаете ли какво е търсила професор Ескалона в този ръкопис?
- Нямам представа. Защо не попитате човека, който ѝ е възложил работата?
Валентина въздъхна.
- Ами това е един от проблемите ни - призна тя. - Не знаем за кого е работила. Всъщност може би никой друг освен нея не е знаел. Дори съпругът ѝ. Изглежда, професор Ескалона е гледала на тази задача като на държавна тайна, разбирате ли?
Тази забележка събуди любопитството на Томаш. Държавна тайна? Историкът видя ръкописа в нова светлина; незаслепен от блясъка на уникалната реликва, той осъзна значението му като източник на информация, която би могла да има връзка с престъплението, извършено на това място.
- Патрисия на тази страница ли го е оставила отворен?
- Да. Никой не го е докосвал. Защо?
Томаш не отговори. Предпочиташе да прочете отново текста. Какво беше предизвикало интереса на приятелката му? Какви тайни крият тези редове? Започна да си превежда текста, докато не стигна до съдбовната дума. Произнесе я на глас.