Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Готов ли сте?
Историкът преглътна сухо и кимна. Инспекторката от Криминална полиция хвана края на чаршафа и го отметна с леко движение, откривайки част от тялото. Главата. Томаш разпозна лицето на Патрисия, докоснато от мъртвешка бледност, замръзналия страх в очите ѝ, полуотворените устни, обърнатия навътре език и петното засъхнала черна кръв на шията ѝ.
- Господи! - извика Томаш, слагайки ръка на устата си, докато се взираше ужасено в трупа на испанската си колежка. - Била е... била е удушена?
Валентина поклати глава и посочи петното кръв на гърдите ѝ.
- Гърлото ѝ е прерязано - поправи го тя. - Заклана е като агне, виждате ли? - Посочи разреза на гърлото на Патрисия. - Използвали са нож и...
- Горката! Това е ужасно! Как е възможно? - Томаш извърна глава, отказвайки да гледа, сякаш смъртта лишаваше от достойнство приятелката му. - Кой ѝ го е причинил?
Италианката покри лицето на жертвата и бавно се изправи, наблюдавайки историка.
- Точно това се опитваме да разберем. И за тази цел се нуждаем от вашата помощ.
- Ще направя всичко - твърдо отговори той, все още извърнат настрани. - Всичко, каквото е необходимо.
- Тогава да започнем от телефонния разговор. Как си обяснявате последното обаждане?
- Много просто - отговори Томаш и най-сетне отвърна на погледа ѝ. Той знаеше, че това е изключително важен въпрос. Съзнаваше, че това е причината да го заподозрат. - Дойдох тук, за да работя по реставрацията на Форума на Траян по молба на фондация „Гулбенкян“, тъй като съм техен консултант. Патрисия понякога също работи... работеше за тях. Запознахме се покрай някои проучвания, които трябваше да осъществим заедно. Тя пристигна в Рим тази вечер и тъй като знаеше, че съм тук, ми се обади по телефона. Това е всичко.
Валентина потърка брадичката си, обмисляйки чутото.
- Как е разбрала, че сте в Рим?
Историкът се поколеба.
- Това... това не знам.
Инспекторката, която записваше думите му в бележника си, спря да пише и вдигна глава.
- Как така не знаете?
- Не знам - повтори той. - Може би някой от фондацията ѝ е казал.
- Давате си сметка, че ще проверим всичко, нали?
Томаш я погледна невинно.
- Разбира се - отвърна той и извади мобилния телефон от джоба си. - Ако желаете, още сега мога да ви дам номера на инженер Витал в Лисабон. Обикновено той разговаря с мен и Патрисия. - Историкът натисна няколко бутона и продължи: - Ето... Номерът е 21...
- Ще ми го кажете по-късно - прекъсна го Валентина. Видимо удовлетворена от обясненията му, тя бързаше да се заеме с неотложните въпроси. - Патрисия каза ли ви защо е тук?
- Не. Държа се загадъчно.
- Загадъчно?
- Да, не искаше да го обсъждаме по телефона, но се уговорихме да обядваме утре и, разбира се, щеше да ми разкаже. - Погледът на Томаш се плъзна по богато украсените рафтове на Sala Consultazioni Manuscritti. - Сега разбирам, че тя е дошла да търси нещо тук, в библиотеката на Ватикана.
Валентина, изглежда, не го слушаше. Разглеждаше внимателно някакви фотокопия, изпълнени с бележки отстрани. Португалецът надзърна и изненадан откри, че сред тях има и една стара негова снимка. Беше някакъв доклад с кратка информация за него.
- Тук пише, че освен историк вие сте и криптоаналитик, и специалист по древни езици.
- Точно така.
Инспекторката направи две крачки встрани и посочи бял лист хартия, който лежеше на пода.
- Знаете ли какво е това?
Томаш застана до италианката и се наведе, за да го види отблизо.
- Колко странно - промърмори той. - Не прилича на нито един от езиците, които познавам.
- Сигурен ли сте?
Историкът задържа погледа си върху непознатите символи още няколко секунди, търсейки следи, които да го отведат до отговора, и накрая се изправи.
- Абсолютно.
- Вижте внимателно.
Томаш се съсредоточи върху загадъчните знаци. Един от символите, последният, привлече вниманието му; изглеждаше напълно различен от останалите. За да го разгледа от друг ъгъл, той отстъпи няколко крачки и завъртя листа хартия. Наведе се, за да анализира отново мистериозния надпис. След секунди устните му се разтегнаха в усмивка и той направи знак на инспекторката да се приближи.
- Елате да видите.
Валентина отиде до него, наведе се над листа и прочете символите в преобърната перспектива.
- Alma?24 - произнесе тя, без да отделя поглед от листа. - Какво, по дяволите, означава това?
Историкът наведе глава.
- Е, хайде - възкликна той и посочи думата, - не знаете ли?
- На италиански alma означава дух.
- Както и на португалски.