Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Нo явно стомахът й не бе съгласен. Бунтът му се усили и Луси хукна към гората, където повърна зад едно дърво. Тъй като отдавна не бе яла, спазмите бяха доста болезнени.
Най-сетне се успокои и излезе от гората. Той почти не я погледна. Тя се запрепъва към реката, токчетата й засядаха в камънините, затъваха в пясъка. Коленичи до водата и наплиска лице.
-Да вървим - рече той.
Луси се наклони, оставяйки водата да се стича по страните й. Чу собствения си глас, идващ някъде отдалеч, от място, което не бе обитавала от ранната си младост.
- Много ли неща си оставил в Уайнет?
- Какво искаш да кажеш?
- Дрехи? Куфар? - Членската си карта от „Менса “'?
- Аз пътувам с малко багаж. Чифт дънки, една-две тениски и пакет презервативи.
Хората винаги се стараеха да се държат прилично с членовете на президентското семейство. Едва ли някой друг, освен Мег или една от седемте сестри на баща й, някога си бе позволявал да й разкаже мръсен виц или дори да намекне за нещо непристойно. Прекалената любезност винаги я бе дразнела, но в този момент би я посрещнала с радост, затова се престори, че не е чула последното.
- Значи, не си оставил нищо, за което трябва да те обезщетя?
- За какво намекваш?
Семейството й знаеше, че тя е в безопасност. Мег сигурно им е казала.
- Аз наистина не мога да се върна в Уайнет, докато там все още гъмжи от журналисти. - Не журналистите я притесняваха, но не смяташе да му го казва. - Чудя се какви са плановете ти за близкото бъдеще.
- Да се отърва от теб. - Той се почеса по наболата брада. - И да правя секс.
Тя преглътна.
- Какво ще кажеш, ако те възмездя за изгубеното време?
Той сведе поглед към гърдите й, които благодарение на скъпия френски сутиен изглеждаха по-пищни.
- Не си мой тип.
Не му обръщай внимание.
- Искам да кажа, ако те компенсирам по друг начин?
- Не ме интересува. - Той вдигна одеялото от земята. - Аз съм във ваканция и няма да провалям още един ден. Ти се връщаш в Уайнет.
- Ще ти платя - чу се да казва тя. - Не днес. Нямам пари в себе си, но много скоро ще се погрижа за това. - Как? Трябваше да го измисли. - Ще покрия бензина, храната, всичките ти разходи. Плюс... по сто долара на ден. Съгласен ли си?
Той сви одеялото на руло.
- Създаваш прекалено много главоболия.
- Не мога да се върна точно сега. - Луси изгреба последния остатък от някогашната си изобилна тийнейджърска смелост, преди тежестта на отговорностите да я вразуми и да озапти бунтарския й дух. - Ако не ме вземеш със себе си, ще намеря някой друг, който ще се съгласи.
Той сигурно се досети, че тя блъфира, защото я изгледа с присмех.
- Довери ми се. Момиче като теб не е родено да прекарва по осем часа на ден върху мотоциклет.
- Навярно си прав. Но един ден мога да издържа.
- Забрави.
- Хиляда долара плюс разходите.
Панда занесе одеялото до мотоциклета и го напъха в едната чанта.
- Да не мислиш, че ти повярвах за парите?
Тя сплете пръсти.
- Ще ти платя. Имаш думата ми.
- Да бе, Тед също я имаше, ама се оказа, че не струва много.
Луси се сви като ударена.
- Ще го напиша на хартия.
- Жалко, че годеникът ти не се е сетил за това. - Грубиянът се намръщи и закопча чантата.
Макар че Панда не прие офертата й, той не тръгна без нея, което Луси възприе като добър знак. Нуждаеше се от храна, но още повече от удобни обувки и чисти дрехи.
- Не може ли да се върнеш? - изкрещя в ухото на Панда, когато той профуча покрай „Уолмарт“. - Бих искала да купя някои неща.
Или не го бе изрекла достатъчно високо, или той не я чу, защото не спря.
Докато се носеха по шосето, тя се улови, че си спомня деня, в който Мат Джорик се появи в онази порутена къща под наем в Харисбърг, където тя се криеше заедно с малката си сестричка, още съвсем малко бебе, през онези ужасни седмици след смъртта на майка им. Той бе изникнал на вратата, огромен и страховит, треперещ от гняв и нетърпение. Майка й бе мъртва, тя трябваше да защити бебето и затова, макар че бе само на че-гиринайсет и изплашена до смърт, не му позволи да го разбере.