Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Вземи си една - предложи той. - Може би ще те отпусне.
Тя не искаше да се отпуска, искаше да се изпишка, но се запрепъва към него и взе една бутилка, за да не я изпие той. Избра едно място в другия край на одеялото, за да не се допира до дългите му крака, по-далеч от обичайната заплашителност, която излъчваше. Сега би трябвало да пие шампанско в апартамента за младоженци в хотела „Четири сезона“ в Остин, като госпожа Тиодор Бодин.
Мотоциклетистът измъкна от кесията с продуктите два сандвича в целофанени опаковки. Хвърли единия към нея и отвори другия.
- Жалко, че не го заряза след сватбения обяд. Храната сигурно е била много по-хубава от тази.
Парфе от крехко рачешко месо, препечено на грил телешко филе, медальон от омари, ризото с бели трюфели, седеметажна сватбена торта...
- - Кажи ми честно, откъде познаваш Тед? - попита тя.
Той отхапа голям къс от сандвича и заговори с пълна уста.
- Запознахме се преди няколко години, докато работех на един строеж в Уайнет, и си паснахме. Виждаме се, когато чат-пат идвам в града.
- Тед има много приятели.
- Не всички са толкова готини като него. - Той изтри уста с опакото на ръката си и сръбна шумно от бирата.
Тя остави настрани недокоснатата бутилка.
- Значи, не си оттук?
- Не. - Той смачка обвивката на топка и я метна в храстите.
Луси не понасяше хората, които замърсяваха околната среда, но нямаше намерение да го споменава. Поглъщането на сандвича заемаше цялото му внимание и той не сподели повече информация за себе си.
Тя повече не можеше да отлага посещението в гората. Извади салфетка от кесията с продуктите и мръщейки се при всяка крачка, закуцука към дърветата. Когато приключи с естествените нужди, се върна и седна на одеялото. Спътникът й отпи още една щедра глътка от бирата. Тя не можеше да преглътне и хапка и заряза сандвича си.
- Защо ме качи на мотора си?
- Исках да правя секс.
Кожата й настръхна. Тя се насили да открие някакъв намек, че това беше грубиянски опит за нескопосана шега, но той дори не се усмихна. Ала от друга страна, беше приятел на Тед и въпреки че някои от тях бяха доста странни, никога не бе срещала престъпник сред познатите на бившия си жених.
- Не говориш сериозно - заяви Луси.
Той я огледа нагло.
- Всичко може да се случи.
- Не, не може!
Мъжът се оригна, не много шумно, но пак беше отвратително.
- Напоследък бях твърде зает, за да се занимавам с жени. Време е да наваксам пропуснатото.
Тя го зяпна слисано.
- Като грабнеш невестата на приятеля си, докато тя бяга от сватбата си?
Той се почеса по гърдите.
- Човек никога не знае. Шантавите жени са способни на всичко. - Пресуши бирата, оригна се отново и запрати празната бутилка в храстите. - Е, какво ще кажеш? Готова ли си да те закарам обратно при мама и тати?
- Вече казах, че не съм. - Въпреки нарастващото си безпокойство, тя все още нямаше смелост да се върне при семейството си. - Ти така и не ми каза как се казваш.
- Панда.
- Не, питам сериозно.
- Не ти ли харесва?
- Трудно ми е да повярвам, че това е истинското ти име.
- Дреме ми дали вярваш, или не. Засега ще се задоволя с Панда.
- Ясно. - Луси за замисли над думите му, докато той разкъсваше пакетче чипс. - Навярно е страхотно.
- Кое по-точно?
- Да обикаляш от град на град с измислено име.
И с голяма синя мотоциклетна каска, под която да се криеш.
- Предполагам.
Трябваше да спре това и младата жена призова цялата си смелост.
- Случайно да имаш мобилен телефон, който да ми заемеш? Аз... трябва да се обадя на един човек.
Той бръкна в джоба на сакото и й подхвърли телефона си. Тя не успя да го улови и се наложи да го търси из диплите на робата.
- Дано да имаш късмет със сигнала.
Луси не се бе сетила за това, но способността й да разсъждава логично я бе зарязала още преди няколко часа. Тя закуцука през поляната на инквизиторските си токчета, докато не откри едно местенце близо до брега, където улови слаб сигнал.
- Аз съм - изрече, когато Мег се обади.
- Луси? Добре ли си?
- Въпрос на гледна точка. - Тя се засмя задавено. - Сещаш ли се за онази моя необуздана страна, за която все ми говориш? Е, мисля, че я открих. - Опашата лъжа. Едва ли някой можеше да я нарече необуздана. Някога може би, но отдавна вече не беше такава.
- О, миличка... - Сигналът беше слаб, но не чак дотам, че да заглуши тревогата в гласа на приятелката й.
„ Трябваше да се върне в Уайнет. Но...
- Аз... аз съм страхливка, Мег. Още не мога да се изправя очи в очи със семейството ми.
- Луси, всички те обичат. Ще те разберат.