Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Няма за какво да говорим! - бе заявила тя, когато той нахлу в къщата.
Стига с тези глупости! Ако не си откровена с мен, само след час от Детската социална служба ще дойдат да ви приберат.
В продължение на шест седмици четиринайсетгодишното момиче със зъби и нокти се бе борило, доколкото му позволяваха възможностите, да попречи на властите да разберат, че то само се грижи за бебето, което бе нарекла Бътън, бебе, което се бе превърнало в Трейси.
Нямаме нужда някой да се грижи за нас! - бе изкрещяла тя. - Прекрасно се оправяме и сами. А ти защо не си гледаш проклетия бизнес?
Но той не си гледаше бизнеса и не след дълго Мат, Луси и Бътън потеглиха на път, където се срещнаха с Нийли и прекосиха цялата страна в Мабел - очуканата каравана „Уинибаго“, която все още се намираше в имота на родителите й във Вирджиния, защото на нито един от двамата не му даваше сърце да я изхвърли. Мат беше единственият баща, когото познаваше, и не би могла да си пожелае по-добър. Както и по-добър съпруг за Нийли - любовен съюз, за чието укрепване Луси бе изиграла немалка роля. В онези дни тя беше толкова дръзка и смела. Толкова безстрашна. Беше изгубила онази част от себе си толкова постепенно, че почти не бе усетила промяната.
Панда спря на прашния паркинг пред сграда с бяла замазка отстрани на фасадата, над чийто вход висеше надпис „Универсален магазин“. На витрините имаше всякакви стоки - от пушки и домакински съдове до детски чехли на „Крокс“. Близо до вратата се мъдреха автомат за кока-кола редом с градински гном и стойка с пощенски картички.
- Какъв номер обувки носиш? - попита той троснато.
- Трийсет и осми. И бих искала...
Той вече крачеше забързано към магазина.
Луси слезе от мотора, скри се зад един тир за доставки и намести по-добре каската на главата си, докато го чакаше. Искаше й се сама да си избере обувки, но бе немислимо да се появи в този вид в магазина. Мислено се помоли спътникът й да не купи още бира. Или презервативи.
Панда се появи с найлонова торба и й я подхвърли.
- Длъжница си ми.
Бензин, трева или задник - никой не се вози на аванта.
- Вече казах, че ще ти платя.
Той я удостои с поредното изсумтяване на пещерен човек.
Тя надникна в торбата. Дънки, сива памучна тениска, евтини маратонки и бейзболна шапка. Луси отнесе новопридобитите съкровища зад магазина, където имаше дървета и не можеха да я видят, свали каската и набързо се преоблече. Дънките бяха корави и грозни, торбести на бедрата и под коленете. Тениската бе с логото на Тексаския университет. Той бе забравил да й купи чорапи, но поне щеше най-после да се отърве от ужасните токчета. За разлика от него, Луси не замърсяваше околната среда, затова натъпка църковната роба и обувките в найлоновата торба и излезе иззад дърветата.
Той почеса гърдите си с отсъстващо изражение.
- В магазина имаше телевизор. Ти си водещата новина. Казват, че си отседнала при приятели, но на твое място не бих разчитал особено, че няма да те познаят.
Луси притисна найлоновата торба към гърдите си и отново нахлузи каската.
Половин час по-късно той паркира зад крайпътен ресторант от веригата „Денис“. Силният копнеж на Луси за истинска тоалетна с гореща и студена течаща вода надделя над страха, че някой може да я познае. Докато той пъхаше в джоба ключовете от мотора и се озърташе наоколо, тя свали каската, събра сплъстената си коса в жалко подобие на конска опашка и я промуши през отвора на бейзболната шапка отзад.
-Ако това е дегизировката ти - отбеляза той, - няма да стигнеш много далеч.
Той беше прав. Ръцете я сърбяха да нахлупи каската. Луси набьрзо се огледа, за да се увери, че никой не я наблюдава, извади от торбата безвъзвратно съсипаните обувки, като остави вътре измачканата роба. Поомачка торбата и я мушна под широката тениска, като я подпъхна в колана на дънките, за да не се изхлузи.
Именно така се бе дегизирала Нийли преди много години, когато бе избягала от Белия дом. Може би щеше да се получи и при Луси. Ако имаше късмет, никой нямаше да свърже дъщерята на бившия американски президент с бедно облечената млада жена, влязла в „Денис“. По-скоро приличаше на глупава жена, хванала се с неподходящ мъж.
Панда се вторачи в издутия й корем.
- Какво ми дойде до главата. Скоро ще стана баща, а сексът дори не беше толкова готин.
Тя едва се сдържа да не се извини.
Този мъж явно имаше само две изражения - отсъстващо и намръщено. Сега бе надянал намръщеното.