Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Дори не приличаш на пълнолетна.
Тя винаги бе изглеждала по-млада от годините си, а настоящото й одеяние я правеше дори още по-малка. Сигурна съм, че не съм първата ти тийнейджърка. Това би му казала Мег, но Луси само се извърна, хвърли разкривените обувки в кошчето за боклук и предпазливо се запъти към ресторанта.
За нейно огромно облекчение никой не й обърна внимание и не заради евтините дрехи или корема, а защото всички погледи се насочиха към Панда. В това отношение той приличаше на Тед. И двамата правеха впечатление; Тед - добро, а Панда - лошо.
Луси се отправи към тоалетната, изми се, доколкото можа, и дооправи фалшивия корем. Когато излезе, се чувстваше почти като човешко същество.
Панда стоеше до вратата. Носеше същата смачкана риза, но ухаеше на сапун. Огледа корема й.
- Не е особено достоверно.
- Докато ти си наоколо, не мисля, че някой ще ми обърне внимание.
- Ще видим.
Луси го последва към масата. Повечето от клиентите на заведението проследиха с погледи как двамата хлътнаха в сепарето и седнаха един срещу друг. Поръчаха и докато чакаха да донесат храната им, придружителят й се зазяпа в резултатите от мачовете, които течаха върху екрана на телевизора, висящ на стената в ъгъла.
- Докато беше в кенефа, по новините казаха, че семейството ти се е върнало във Вирджиния.
Това не я изненада. За тях би било неловко да останат в Уайнет.
- Утре заминават за Барселона за конференцията на Световната здравна организация.
Съдейки по вида му, човек можеше да си помисли, че няма понятие какво е това „конференция“, да не говорим за „Световна здравна организация“.
- Кога ще се обадиш на Тед, за да признаеш, че яко си се издънила?
- Не зная.
- Бягството няма да реши каквито и проблеми да си мисли, че има богато момиченце като теб. - Леката насмешка в тона му намекваше, че той не вярва някой като нея да има истински проблеми.
- Аз не бягам - изрепчи се тя. - Аз съм... във ваканция.
- Грешиш. Аз съм във ваканция.
- А аз предложих да ти платя хиляда долара плюс разноските, ако ме вземеш със себе си.
В този момент донесоха поръчката им. Сервитьорката постави на масата пред нея чиния с чийзбургер, пържени лучени кръгчета и зелена салата. Щом жената се отдалечи, Панда лапна едно лучено кръгче.
- И какво ще правиш, ако откажа?
- Ще намеря някой друг - отвърна Луси, съзнавайки, че това е пълна глупост. Нямаше никой друг. - Например онзи тип там. - Кимна към един мъж с груби черти, седнал пред чиния с палачинки. - Ще помоля него. Прилича ми на човек, който няма да се откаже да припечели допълнително.
- Прическата му ли ти го подсказа?
Най-малко Панда имаше право да критикува прическата на друг мъж, въпреки че съдейки по погледите на останалите жени в ресторанта, за разлика от нея, те не изглеждаха толкова критично настроени към спътника й.
Той явно не можеше да върши две работи наведнъж, затова за известно време предпочете да дъвче мълчаливо. Накрая отхапа една прекалено голяма хапка и изломоти с пълна уста:
- Ти гарантираш ли, че ще ми платиш хилядарка дори да не издържиш с мен до края на днешния ден?
Тя кимна, после взе един от цветните моливи, оставени на масата за децата. Написа нещо на салфетката и му я подаде през масата.
- Ето. Имаме договор.
Той прочете внимателно текста и побутна салфетката настрани.
- Ти изпързаля един свестен тип.
Сълзи запариха в очите й и Луси примигна.
- По-добре сега, отколкото по-късно, нали? Преди той да е разбрал, че може би е станал жертва на фалшива реклама. - Тутакси съжали, че го каза, но той само обърна бутилката с кетчуп и потупа по дъното.
Сервитьорката се върна с кафето и впери замечтан поглед в Панда. Луси се размърда и найлоновата торба прошумоля под тениската. Кафеникът застина във въздуха, когато сервитьорката се извърна, за да я погледне. Луси сведе глава.
Панда сгъна салфетката с договора и избърса устата си с нея.
- На бебето не му харесва, когато тя яде прекалено бързо.
- Вие, момичета, с всяка година забременявате все по-млади - отбеляза сервитьорката. - На колко си години, скъпа?
- Пълнолетна е - избоботи той, преди Луси да успее да отговори.
- Сигурно отскоро - промърмори жената. - Кога ти е терминът?
- Хм... През август? - Луси го произнесе по-скоро като въпрос, а не като факт и сервитьорката се обърка.
- Или през септември? - Панда се облегна назад и притвори очи. - Зависи кой е бащата.
Жената посъветва Панда да си намери добър адвокат и се отдалечи.
Набеденият за баща избута настрани празната си чиния.