Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Въпреки че наоколо нямаше жива душа, тя не свали каската, а само леко я повдигна, опитвайки се да облекчи болката от фибите, забиващи се в скалпа й. Обикновено ходеше с пусната права коса, подстригана до раменете, прибрана назад с една от онези тесни ленти за глава, които Мег ненавиждаше.
С тях приличаш на петдесетгодишна светска матрона от Гринич - бе отсякла Мег. - И освен ако за компенсация не нахлузиш дънки, най-добре се отърви от тези тъпи перли. Както, между другото, и от целия си смотан гардероб на гимназистка. - После бе омекнала. - Ти не си Нийли, Луси. И тя не очаква от теб да бъдеш като нея.
Мег не разбираше. Тя бе израснала в Ел Ей с биологичните си родителите. Можеше да носи каквито й хрумне екстравагантни дрехи, да увесва на шията си екзотични бижута, дори да си татуира дракон на бедрото, но не и Луси.
Вратата на магазина се отвори и мотоциклетистът се появи, с пазарска кесия в едната ръка и стека с бирите в другата. Тя го наблюдаваше тревожно, докато той мълчаливо пъхаше покупките в протритите кожени чанти, провесени отстрани на мотоциклета. Представи си как мъжът изпива шестте бири и осъзна, че така не може да продължава. Трябваше да се обади на някого. Трябваше да се обади на Мег.
Но нямаше смелост да говори с когото и да било, дори с най-добрата си приятелка, която я разбираше по-добре от всички останали. Щеше да съобщи на семейството си, че е в безопасност. Скоро. Но... не сега. Не и докато не измисли какво да им каже.
Младата жена стоеше пред мотоциклета, като голямо извънземно със синя глава. Той се вторачи в нея и тя осъзна, че досега не му е проговорила нито дума. Колко неловко. Трябваше да каже нещо.
- Откъде познаваш Тед?
Мъжът се обърна с гръб, за да закопчае чантите. Мотоциклетът беше стара „Ямаха“, върху чийто черен резервоар отзад със сребристи букви се кипреше думата ВОИН.
- Двамата търкахме наровете в пандиза в Хънтсвил - отвърна той. - За въоръжен грабеж и убийство.
Поднасяше я. Някакъв рокерски тест, за да види дали е корава мадама, каквато тя не беше. Щеше да е напълно луда, ако позволи това да продължи. Но тя си беше луда. От най-опасния вид. Като човек, излязъл от кожата си, който не знае как да се върне обратно в нея.
Премреженият му поглед, натежал от някаква друга заплаха, се плъзна по нея.
- Готова ли си да те върна обратно?
Достатъчно беше да каже „да“. Една простичка дума. Тя раздвижи език. Нагласи устни. Но не успя да произнесе думата.
- Не още.
Той се намръщи.
- Сигурна ли си, че знаеш какво правиш?
Отговорът на този въпрос бе толкова очевиден, че дори той можеше да се досети. Луси не отговори, мъжът сви рамене и се качи на мотора.
Когато потеглиха от паркинга, тя се зачуди защо й се струва по-малко страшно да пътува с този страховит рокер, отколкото да се срещне със семейството, което толкова много обичаше. Но тя не дължеше нищо на този мъж. Най-лошото, което той можеше да направи... Не искаше да мисли за това.
Вятърът отново подхвана полите на робата. Само ръцете й бяха топли, сгрети от топлината, излъчваща се от тялото на мъжа през тънкия плат на сакото. Най-после той отби от магистралата по изровен страничен път. На светлината на фара на мотора храсталаците придобиваха причудливи, зловещи очертания и Луси се вкопчи по-здраво в кръста му, макар че разумът й крещеше да скочи от седалката и да побегне. Накрая стигнаха до малка полянка на брега на реката. От табелата, която видя по-рано, тя се досети, че това е Педерналес. Идеално място да се избавиш от нежелан труп.
Без рева на мотора тишината бе задушаваща. Тя слезе от седалката и залитна. Той измъкна от едната чанта нещо, което приличаше на старо одеяло за пикник. Когато го хвърли на земята, младата жена долови миризмата на машинно масло. Той грабна бирите и кесията с продуктите.
- Цяла вечер ли ще носиш това нещо?
Луси искаше да остане завинаги с каската, но се налагаше да я свали. Фибите изпопадаха и един кичур, вкоравен от лака, я бодна по бузата. Напрегнатата тишина се нарушаваше единствено от шума на водата, пенеща се около камъните. Той размаха бутилката бира към нея.
- Жалко, че са само шест.
Луси изстиска една скована усмивка. Мъжът се просна върху одеялото, отвори бутилката и я наклони към устата си. Той беше приятел на Тед, нали? Значи, тя беше в безопасност - въпреки заплашителното му държане и груби маниери, въпреки бирата и стикера с избледнели букви: БЕНЗИН, ТРЕВА ИЛИ ЗАДНИК - НИКОЙ НЕ СЕ ВОЗИ НА АВАНТА.