Сянката на планината

магазини, дюкяните за електроуреди и водопроводни материали постепенно отстъпваха пред

магазините за облекло, бижутерия и храна.

На широкия вход към самия пазар се наложи да спрем, докато няколко тежки камиона

си пробият път сред гъмжилото по главната улица.

— Виж — каза ми той, докато изчаквахме, — беше прав за Викрам, че много му знае

устата. Но аз за всичко си трая. Никога не бих отворил дума за това пред другиго освен пред

самия теб. Никога. А ако някога ти потрябвам — насреща съм! Само това се опитвам да

кажа. Нека да е заради Аслан и стореното от теб онази нощ, ако не искаш да е заради теб.

Не за първи път надничах извън заточението, в което се бе превърнал животът ми, и се

взирах в пламтящи очи, разгорели се като сигнални огньове върху скалисти хребети при

споменаването на думата „бягство". В годините на изгнание понякога бързо намирах

приятелство в бунтарското мислене: в лоялността на другите към бягството ми от системата, както и към мен самия.

Те искаха да остана на свобода, отчасти защото искаха някой да избяга и да остане на

свобода. Усмихнах се на Навин. Не беше нито първия, нито последния път, когато се

поддадох на вътрешния си порив.

— Приятно ми е — протегнах му ръка. — Аз съм Лин. Не съм доктор в бордея.

— За мен е удоволствие да се запознаем — отвърна Навин и я стисна. — Аз съм Навин, благодаря. Винаги е добре да се знае кой не е докторът.

— И кой не е полицаят — додадох. — Да пийнем по нещо?

— Без възражения — отвърна любезно той.

Точно в този момент усетих присъствието на някого съвсем зад гърба си. Обърнах се

рязко.

— Я задръж! — запротестира Джордж Близнака. — По-полека с ризата, приятел. Та

това са си петдесет процента от гардероба ми, тъй да знаеш!

Юмруците ми направо усещаха костите на кльощавото му тяло, преди да отпусна

хватката.

— Прощавай, човече. — Пригладих предницата на ризата му. — Да се промъкваш така

зад гърба на хората! Не така, бе, Близнак. Някой ден ще го отнесеш.

— Сбърках, приятелю — извини се Джордж Близнака, като се оглеждаше нервно. —

Имам малко нещо проблеми, ще знаеш.

Бръкнах в джоба си, но Близнака ме спря.

— Не такива проблеми, приятел. Абе честно казано, то и това е проблем, ама вече е

толкова перманентен, разбираш ли, че е станал по-скоро метакултурно твърдение, нещо като

мрачен, но завладяващ саундтрак на недоимъка, схващаш ли?

— Не, човече. — Подадох му малко пари. — Какъв е проблемът?

— Ще изчакаш ли? Ей сега ще доведа Скорпиона.

— Става.

Близнака се огледа наляво и надясно.

— Чакаш ли?

Кимнах и той се шмугна покрай една близка сергия, на която продаваха мраморни

статуетки на божества.

— Нещо против да поостана с вас? — попита Навин.