![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
— После елате тук, след като се стъмни — продължи Умбо, — и ме отведете в леглото, защото съм страшно уморен. — След което затвори очи и изпадна не в по-дълбок транс, а в толкова дълбок сън, че се килна напред и заспа, облегнал глава на облакътените си ръце.
И се събуди — Подмокрената го раздрусваше полекичка и му говореше:
— Събуди се, Умбо, иди да си легнеш, защо спиш на масата?
Умбо си помисли, че сънят му се е сбъднал.
— Ти дойде, както те помолих! — излезе хрипкав шепот от гърлото му.
— Слушайте как квака жабата! — рече весело Подмокрената. — Горкичкият, ти наистина си болен, най-малкото настинал, пълен си с храчки и сополи! Така става, като слизаш долу и заспиваш в зимника без одеяла и гол-голеничък!
Никакво съобщение не се беше получило. Никакво.
„Ще трябва пак да опитам“ — помисли си той.
Но следващата нощ не опита нищо. Цял ден се бе трудил, но — не върху връщането назад във времето, а помагаше на Самуна да поправя разни неща из хана и носеше от седмичния пазар стоки, нужни за изхранването на гостите. Беше свършил и всякакви други полезни работи, само и само да стои буден, защото предната нощ беше спал много малко.
И щом се навечеря, се качи горе и начаса заспа.
И отново го събуди ръката на Подмокрената, която го разтърсваше.
Не. Ръцете на Подмокрената и на Самуна. Те бяха в стаята му, нощта си беше същата, защото се чуваше шумът, който вдигаха гостите в кръчмата — ревяха нестройно песни с гърла, смазани от бирата.
— Ти успя! — възкликна Самуна. — Ти се появи на масата ни, седеше на нея и протягаше ръце! Ние те хванахме за ръцете, момче.
Умбо усети как го обзема доволство.
— Какво казах? Не ви ли казах да не ме будите?
— Не, каза да те събудим и да те заведем горе, за да си легнеш. Но тъй като ти вече беше тук… поне така си мислехме, се качихме да проверим и не можахме да се сдържим — събудихме те, за да ти кажем, че се е получило!
Но не се беше получило.
— Аз оставих това съобщение снощи. Затова съм седял на кухненската маса. Значи изобщо не съм се върнал в миналото, навлязъл съм в бъдещето. В тази вечер. Снощи оставих съобщение, което сте получили тази вечер.
Отчаян, Умбо се претърколи и се обърна към стената.
— Ти, малко глупаче… — рече Самуна, не без нежност в гласа. — Мислиш, че това е провал? Какво ни пука, поне в момента, дали навлизаш в бъдещето, или се връщаш в миналото. Значи си навлязъл няколко часа напред в бъдещето? Преместил си се в съвсем друго време!
Като се замисли, щом Самуна го представи така, това си беше насърчителен знак.
— Е, добре — претърколи се Умбо по гръб, ала не отвори очи. — Щом сте ме видели на масата и сте докоснали ръцете ми, знам точно кой от опитите ми е бил този. Беше по-различен от другите. Бях се вдървил от безсъние и толкова дълбоко потънал в транс, че сякаш се загубих, струваше ми се, че никога няма да намеря обратния път. Не можех да определя кога съм пресякъл границата със съня. Но всички останали опити не постигнаха нищо.
— Освен ако не продължим до края на живота си да се натъкваме на твои призраци, които ни предават глупави съобщения — рече Подмокрената.
— Трябва да се науча и как да предавам съобщения в миналото, и то точно в нужния момент.
Самуна се изкиска.
— Ти изобщо не си се събудил. Но утре ще опитаме постоянно да изпращаш съобщения, докато не поемеш в нужната посока. Или пък можем да изберем място, където да пишеш съобщения върху земята.
— Това надали ще свърши работа — рече Умбо. — Вие дори не сте ми чули гласа, прав ли съм? Само сте ме видели.
— И те хванахме за ръцете — напомни му Подмокрената. — Ти не усети ли, че те хванахме за ръцете?
— Усетих — призна Умбо. — Усетих и миризмата на кухнята.
— Много ясно — обади се Самуна. — Та ти беше в кухнята.
— Искам да кажа, че усещах мириса на вечерята, все едно е топла. Сега си го спомням, но тогава си помислих, че е сън.
— Знаем, че можеш да надраскаш съобщение върху пръстта, Умбо, защото си успял да изровиш една кесия, заровена в пръстта, и пак да покриеш мястото, така че да не те издаде — рече Самуна.
— За каква кесия говорите? — поинтересува се Подмокрената.