Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Зло наследство
Зло наследство - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зло наследство

Электронная книга - «Зло наследство». Краткое содержание книги:

До къде си способен да стигнеш, за да спасиш най-близките си?
Майсторът на скандинавския трилър Томас Енгер се завръща с роман, адресиран към младата публика. Фентъзи трилър за неразрушимите семейни връзки, за дълбоко пазените тайни, които рано или късно излизат наяве, и крайностите, до които сме способни да стигнем, за да спасим най-близките си хора.
На пръв поглед Джули Мур е обикновено петнайсетгодишно момиче, което живее с дядо си в стопанството Удсвю, в покрайнините на малкия английски град Холоуей. Но всъщност животът на Джули е низ от трагични събития: когато е на една година, баща й изчезва мистериозно, а по-късно е обявен за мъртъв. Това нанася на майка й тежка психическа травма и тя е приета в психиатрично заведение. Впоследствие младото момиче е принудено да се справя само с многото отговорности вкъщи, а в училище трябва да търпи подигравките на своите съученици. Единствената й опора са най-добрите й приятели Маргарет и Глен, които винаги се опитват да й помогнат и да я защитят.
Но един ден по време на разходка в гората Ухурия Джули намира тайнствен вълшебен предмет, приличащ на химикалка, който преобръща живота й. Тя се сдобива с неподозирани сили — и физически, и ментални, които отварят вратите към отдавна заровени семейни тайни. Разбулването на истината за мрачното минало на семейство Мур обаче крие много опасности както за самата Джули, така и за най-близките й хора. Не след дълго около тийнейджърката започват да се случват странни и заплашителни неща — жестоки престъпници влизат с взлом в дома й, единственият учител, на когото се доверява, и дядо й биват убити, а тя самата е подложена на непрестанни преследвания. Оказва се, че злото не може да бъде скрито, особено когато се предава по наследство, и Джули трябва да е готова на най-голямата жертва, за да се изправи срещу зловещата му сила.
Книгата е наградена с Uprisen за роман на годината.
1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91
Перейти на страницу:

И двете бяхме изхвърлени на пода.

73

Ушите ми бучаха, държах се за корема. Ръцете ми бяха потни.

Чувствах се замаяна, гадеше ми се. Беше като да лежиш на палубата на люшкащ се кораб. Мигах и се опитвах да фокусирам погледа си, но всичко бе обхванато от мъгла.

Завъртях глава, забелязах, че майка ми все още седи завързана за стола. Но не успях да видя очите й.

— Имам нужда от очилата си — казах. — И от линейка.

Едва чувах собствения си глас. На пода до мен лежеше Джуди. Тя също не се движеше. Опитах се да се изправя, но мускулите на тялото ми не искаха да ми се подчинят. Локвата от кръв на земята до мен растеше.

Дъщерята на професора се наведе над мен и взе химикалката, но веднага след това я пусна, хвана се за ръката и направи физиономия от болка.

„Кървя — помислих си. — Изгубих силите си.“

Отново бях Джули.

— М-мамо?

Не получих отговор. Опитах се пак да се изправя — напразно. Постепенно и сестра ми започна да помръдва. Претърколи се по гръб и опипа корема си. От една дупка в нощницата течеше кръв. Но Джуди не стенеше.

Само лежеше по гръб и се държеше за корема.

Над мен професор Макдермът плесна с ръце.

— Химикалката… Тя трябва… Трябва… Да я е неутрализирала! — извика възторжено той.

Мария заобиколи мама, за да ни разгледа по-отблизо.

— Това е невероятно! Никога не съм…

Професорът бе зяпнал от изненада.

— Може би трябва да повикаш линейка — прошепнах.

— О, да, разбира се — каза той и извади телефона си. Тъкмо набираше няколко цифри, когато дъщеря му го спря.

— Не можеш да го направиш, татко. Ще дойде и полиция.

— Мисля, че полицията и без това вече е на път — казах аз сънливо.

Едва успях да измъкна телефона от джоба си.

— Набрах номера на една моя приятелка точно преди да дойда тук. Тя е записала всичко, което бе казано и направено. Включително и нашия малък разговор горе, професоре, в който признахте всичко.

Мария изтръгна телефона от ръката ми. Сложи го до ухото си. Каза: „Ало“.

— Здравей, Мария.

Вечно ясният глас на Маргарет се открои.

— Чух, че новият затвор, построен в близост до Холоуей, е много добър. С отделно крило за откачени вещици.

Мария удари силно телефона в земята. Сепнах се от удара. Професор Макдермът отиде при дъщеря си и се опита да я придърпа към себе си, но тя го отблъсна и хукна да бяга от стаята, завтече се по стъпалата. Мъжете, които пазеха мама, я последваха.

Отвън се чуха силни викове. Някакви мъже крещяха един през друг. След това настана тишина. И аз знаех, че полицията е дошла, защото Маргарет ги беше предупредила, когато бе разбрала, че се задава опасност. Всичко приключи.

Абсолютно всичко.

Още веднъж се опитах да се изправя, но не получавах никаква реакция от тялото си. Вместо това лежах на пода до сестра си. Погледите ни се срещнаха. Безизразният й поглед сега бе заместен от очи, които като че ли виждаха света за първи път.

— Здравей — казах аз и се усмихнах боязливо.

— Какво се случи? — попита тя. — Къде сме?

Гледах я дълго време.

— У дома — отговорих накрая. — Ние сме у дома.

74

И аз, и Джуди бяхме изнесени от „Удсвю“ на носилка. Мама настаниха в инвалидна количка и я загърнаха с одеяло. Опитах се да срещна погледа й — без успех.

Предположих, че ще я закарат обратно в „Карик Лодж“. Не знаех какво ще стане с нея по-нататък, но едва ли можеше да бъде по-лошо от това. И мисля, че разбирах защо изкрещя онова, когато всичко сочеше натам, че Джуди ще спечели битката помежду ни.

Преди мама работеше като учителка по математика. А в света на математиката, ако човек иска да превърне нещо отрицателно в положително, тогава трябва да прибави още отрицателност. Минус по минус прави плюс. Едно от малкото неща, които помня от часовете по математика. А може би има нещо вярно в старата поговорка: „Злото се прогонва със зло.“

Беше престанало да вали. Завиха ме с одеяло. Усетих колко хубаво е да съм пак на топло и същевременно знаех, че сънят ще дойде скоро. Ако не бяха всички тези сини светлини и всички хора, вероятно щях да заспя още там. Но дори без очилата си успях да забележа как нещо се движи горе в небето. Опитах се да разбера какво е, но единственото, което виждах, беше, че нещо обикаля в кръг.

Джон Мериуедър дойде до линейката. Погледите ни се срещнаха.

— Джули, аз…

Усетих, че иска да ме помоли за прошка, защото така и не ми повярва напълно, но сега не ми беше до това.

— Направете ми една услуга вместо това — прекъснах го аз.

1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)