Зло наследство
- Автор: Энгер Томас
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-161-231-4
- Переводчик: Ясна Мускова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зло наследство». Краткое содержание книги:
Майсторът на скандинавския трилър Томас Енгер се завръща с роман, адресиран към младата публика. Фентъзи трилър за неразрушимите семейни връзки, за дълбоко пазените тайни, които рано или късно излизат наяве, и крайностите, до които сме способни да стигнем, за да спасим най-близките си хора.
На пръв поглед Джули Мур е обикновено петнайсетгодишно момиче, което живее с дядо си в стопанството Удсвю, в покрайнините на малкия английски град Холоуей. Но всъщност животът на Джули е низ от трагични събития: когато е на една година, баща й изчезва мистериозно, а по-късно е обявен за мъртъв. Това нанася на майка й тежка психическа травма и тя е приета в психиатрично заведение. Впоследствие младото момиче е принудено да се справя само с многото отговорности вкъщи, а в училище трябва да търпи подигравките на своите съученици. Единствената й опора са най-добрите й приятели Маргарет и Глен, които винаги се опитват да й помогнат и да я защитят.
Но един ден по време на разходка в гората Ухурия Джули намира тайнствен вълшебен предмет, приличащ на химикалка, който преобръща живота й. Тя се сдобива с неподозирани сили — и физически, и ментални, които отварят вратите към отдавна заровени семейни тайни. Разбулването на истината за мрачното минало на семейство Мур обаче крие много опасности както за самата Джули, така и за най-близките й хора. Не след дълго около тийнейджърката започват да се случват странни и заплашителни неща — жестоки престъпници влизат с взлом в дома й, единственият учител, на когото се доверява, и дядо й биват убити, а тя самата е подложена на непрестанни преследвания. Оказва се, че злото не може да бъде скрито, особено когато се предава по наследство, и Джули трябва да е готова на най-голямата жертва, за да се изправи срещу зловещата му сила.
Книгата е наградена с Uprisen за роман на годината.
Джуди направи съвсем малка крачка напред — толкова, колкото й позволяваха веригите.
— А ако е истина, че Уейн няма да дойде, тогава няма да е лошо ти и сестра ти… Как да го кажа… Да се опознаете по-добре. Тогава няма да се наложи аз да предприемам нещо драстично спрямо теб.
Мария свали револвера.
Чувах какво казва, но не мислех много за това. Само гледах сестра си.
— Здравей — обърнах се към нея. — Казвам се Джули.
Чаках някакъв отговор, но такъв не последва. Пристъпих към нея. Все още погледът й беше леденостуден. Дълго време стояхме така. След това Джуди протегна едната си ръка към мен, като че ли искаше да се приближа още повече.
Притегляше ме с поглед към себе си. Зад гърба си чувах как дишането на мама се ускори, как се опитваше да се премести, но аз продължих да вървя към Джуди и спрях чак когато застанах точно пред нея. Имах чувството, че се оглеждам в огледало, само че очите отсреща не ме изучаваха по същия начин. Чаках я да се разкрие по някакъв начин, да ми покаже истинската си същност, но тя просто стоеше там и ме гледаше втренчено.
Поставих длан върху ръката й. Беше студена, като че ли е била потопена в ледена вода цяла вечност. Кожата й бе настръхнала, устните — посинели. И когато погледнах пак в очите й, някакво странно чувство ме обзе. Като че ли един глас вътре в мен ми каза, че трябва да обвия ръце около нея.
И аз го сторих. Придърпах сестра си към себе си. Чаках да почувствам нейните ръце около себе си, но това не се случи. Вместо това усетих някакъв удар в корема си, който ме отблъсна леко назад. Погледнах надолу и видях, че ръката на Джуди се е забила в корема ми.
И в този момент разбрах, че ме е намушкала с нож.
72
Краката ми още ме държаха, въпреки че усещах как ножът се движи там, вътре. Очаквах, че кръвта всеки момент ще започне да тече, но такова нещо не последва. Професорът, който стоеше точно до мен, зяпна от учудване.
Можех да ни видя отстрани. Като че ли очите ми бяха хипнотизирани от очите на Джуди. Зад мен мама ставаше все по-неспокойна и по-неспокойна, но не можеше да се освободи от стола, за който беше завързана.
Ножът излезе от корема ми, но Джуди все още ме контролираше с очи. Погледът й, изпълнен с апатия допреди малко, сега бе друг. Като че ли току-що се бе събудила. Пусна ножа на пода. Въпреки че не ме болеше и не кървях, се държах за корема с едната ръка.
Същевременно ми беше ясно като бял ден какво трябва да направя. Какво бях принудена да сторя, за да свърши всичко това веднъж завинаги. И трябваше да се възползвам от шанса, докато все още бе възможно.
Затова тръгнах към сестра си с химикалката в ръка и с едно силно движение я прегърнах отново. И този път аз бях тази, която не я пускаше. Бях забила химикалката в корема на Джуди и я държах здраво с всичките сили, които ми бяха останали. Усещах съпротивата в Джуди, но успях да натисна химикалката още по-навътре. От очите й изскачаха искри.
Тя стискаше зъби и се бореше да извади химикалката. Обстановката в стаята беше нажежена. Никой от нас не смееше да си поеме въздух.
Стояхме така няколко секунди. Имах чувството, че мина цяла вечност. След това ми се стори, че дочувам глас зад себе си. Глас, който не бях чувала известно време. Глас, който мечтаех да чуя отново. Обърнах се към мама и видях, че се опитва да каже нещо. Потта се стичаше по лицето й. Междувременно усещах, че Джуди става все по-силна и по-силна с всяка изминала секунда.
Мама отново се опита да каже нещо, но не чувах какво — звукът просто не излизаше. Мама проговори пак, по-силно този път, но все още не бях в състояние да я разбера. И въпреки че усещах, че Джуди е на път да избута химикалката, се обърнах изцяло към майка си. Опитваше се да каже нещо важно. Дишаше все по-учестено. Пое си дълбоко въздух, като че ли за да събере всички сили, които имаше, в един последен, болезнен опит. И след това извика:
— Трябва да завъртиш химикалката В ДРУГАТА ПОСОКА!!!
Изведнъж очите на мама се разшириха и аз разбрах, че точно в този момент тя наистина беше тук. Стоях като поразена в продължение на няколко секунди, докато се окопитя и направя това, което мама ми каза. Завъртях химикалката към себе си и Джуди започна да се тресе. Държах я с две ръце, нямаше шанс да я пусна. „По дяволите — казах си, — ще довърша това, независимо какъв ще е изходът.“
Имах чувството, че всичко в мен гори. Чувствах се все по-силна и по-силна, но знаех, че скоро всичко ще приключи, че след малко прекрасният момент ще отмине. Сестра ми отвори уста и като че ли целият въздух бе изсмукан от нея. В следващия миг силната червена светлина изчезна от стаята.