Не пречете на палача

— Детективски тревоги? Това вече може — великодушно й разреши Каменский. — Само гледай да не пострада Алексей.

— Ама, разбира се — клъвна го Настя, — за теб неговите страдания са по-важни от моите, нали?

— Мъжка солидарност — усмихна се брат й. — Ето че сме вече пред дома ти. Да побързаме, че съм много гладен. Когато пристигнах, мъжът ти майстореше нещо ужасно вкусно. Не ме пусна в кухнята да го видя, но се носеше сърцераздирателен мирис оттам.

Миризмата наистина беше съблазнителна и се усещаше още от стълбищната площадка.

Даша излетя през вратата и увисна на Настината шия.

— Настенка, толкова се бях затъжила за теб!

„Наистина ли си се затъжила? — помисли си Настя, докато я прегръщаше. — Че нали се видяхме преди две седмици. Идвах да ви поздравя, когато малкият Саша навърши осем месеца.“ Но тя не се съмняваше в искреността на Даша. Младата жена просто органически не беше способна да си изкриви душата. Именно затова Настя я обичаше толкова много.

— На кого си оставила моя единствен племенник? — попита я, докато сваляше палтото си и го окачваше на закачалката.

— На баба му.

— На коя баба?

Даша кимна към мъжа си.

— На свекървата.

— А нашето общо татенце не взема ли участие във възпитанието на внука?

— Не говори така, Настя — укорително рече Даша. — Павел Иванович е много грижлив дядо, той непрекъснато ни помага. Да не би да си му сърдита, че не е помагал на майка ти да те отгледа?

— Да приемем, че и на моята майка не е помогнал да ме отгледа — обади се Александър. — Постоянно беше по разни командировки. Ненапразно казват, че първото дете било последната кукла, а първият внук — първото дете. Навярно наистина е така. Ще видиш, Настя, как ще бъде, когато и ти родиш. Дядото денонощно ще бъде покрай детето ти.

— Едва ли — отвърна миролюбиво Настя, усещайки, че разговорът отива в деликатна посока. — Ако някога родя, това ще бъде вторият внук на Павел Иванович. Работата вече става съвсем друга.

— Хей, вие там — дочу се от кухнята престорено сърдитият глас на Алексей, — докога ще стоите в антрето и ще разнищвате семейните драми на рода Каменский? Имате ли намерение най-сетне да вечеряте?

Алексей беше превъзходен готвач, на масата бяха подредени бутилки с хубави напитки и след двадесетина минути всички се поотпуснаха и се развеселиха. Настя обаче забеляза, че седналата до нея Даша ядеше много внимателно, сякаш всеки път обмисляше дали да си сложи или не някое от лакомствата в чинията си. А алкохол въобще не близваше, макар да хващаше чашата си и да се чукаше, когато се вдигаха тостове.

— Дария! — рече й тихо. — Ти какво си си наумила? Диета ли спазваш?

— Не... — смънка смутено Даша и извърна очи.

— Тогава защо не се храниш както трябва? Хиляди пъти съм ни казвала, да не се мъчиш да отслабваш, докато кърмиш.

— Аз не кърмя — още по-тихо отвърна зълва й. — Вече два месеца...

— Какво? Искаш да кажеш, че.

Дария кимна и се изчерви цялата.