Не пречете на палача

всичко ще бъде наред. Но ти бягаш като най-последния глупав страхливец.

— Добре де, да върви по дяволите този сън. Не това е важното — въздъхна Настя.

— А кое, според теб, е важно?

— Важното е защо ми се присънва.

— Така ли? Много интересно.

Алексей си притегли един стол и седна от другата страна на масата. Протегна ръка, взе Настината чаша с кафе, отпи глътка и я остави на мястото й.

— И защо ти се присъни тази физико-математическа глупост?

— Това означава, че някъде в подсъзнанието ми е заседнала мисълта, че съм направила грешка. Направила съм нещо неправилно. И сега да почвам да си плащам за това. Само че не мога да разбера къде съм сгрешила и в какво точно.

Настя нервно удари с юмрук по масата и се намръщи от болка в китката.

— Поне разбираш ли какъв е смисълът на тази разплата?

— И това също не разбирам.

— А може само така да ти се привижда. Не виждаш грешката, не виждаш и последствията.

— Възможно е и да ми се привижда — съгласи се тя. — Но това не може да се привижда на празно място, Альоша! Нещо все пак е имало. И има. Но не мога да доловя какво именно. И се безпокоя от това като климактерична истеричка.

— Добре, добре, истеричке, аз разбрах всичко. Ще поспим ли още или ще обявяваме ставане?

— А колко е часът?

— Пет и половина.

— Господи, колко е рано! Отиде ни съботата по дяволите. Ама защо, когато трябва да ходя на работа, не мога да си отворя очите, а когато имам възможност да къртя до обед, скачам посред нощ?!

— Да вървим да се опитаме да поспим. Макар че ти вече пи кафе... Тогава да отидем на разходка.

— Ти луд ли си?! — изумено се втренчи в мъжа си Настя. — В пет и половина сутринта, в събота, през февруари? Аз, разбира се, съм смахната, но не пък чак толкова.

— Че защо пък не? — спокойно рече Алексей. — Студено, свеж въздух, пусти улици, всички спят, даже кучкарите ги няма още. Романтика. Ще се поразходим около час, ще закусим с добър, здрав апетит и се захващаме за работа. Аз например имам доклад. А ти?

— Ох, Альоша, че какво друго бих могла да имам. Труповете, разбира се, са в изобилие и асортиментът им може да задоволи всеки вкус.

— Компютърът ще ти трябва ли?

— Днес — не. Ако може, утре ще го ползвам. А днес ще размишлявам, ще прочиствам мозъчните си гънки и ще прехвърлям бумаги.

— Ето, виждаш ли. Значи на всяка цена трябва да се разходим. Главите ни ще се освежат. Да тръгваме, Настя, няма какво да се колебаеш толкова.

„Навярно той е прав — помисли си Настя, след като неохотно стана и започна да се облича. — Сигурно не би било лошо де се поразходя на чист въздух, когато навън е тъмно, тихо, пусто — когато нищо не те отвлича и дразни. Альоша, слънчице, колко е хубаво, че се ожени за мен...“

След час те се завърнаха вкъщи. Настроението на Настя се бе повишило значително. Тя с удоволствие изяде на закуска онова, което беше останало от снощния прием на гостите им и с досада почувства, че й се доспива. За да не се отпусне, бързо почисти масата и наслага върху нея своите многобройни листи, които си бе донесла от службата.