Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Не пречете на палача
Не пречете на палача - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Не пречете на палача

Электронная книга - «Не пречете на палача». Краткое содержание книги:

Александра Маринина е родена в Лвов през 1957 г. като Марина Анатолевна Алексеева. Принадлежи към потомствено семейство на работещи към Министерството на вътрешните работи. Завършва Юридическия факултет на Московския университет. От 1987 г. става водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността. През 1993 година написва първия си роман. След пенсионирането си като подполковник от милицията се отдава изцяло на литературната си кариера. Досега е продала над 37 милиона екземпляра от книгите си, което я превърна в най-продавания руски автор днес.
1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 185
Перейти на страницу:

Гордеев никога не се стремеше да дърпа чергата към себе си, но понякога успехите на собствените му подчинени, напук на шефовете и сътрудниците от другите отдели, ставаха козове в апаратните игри, в които да не участва Виктор Алексеевич просто не можеше, предвид на заеманата от него длъжност. А иначе, Бог му беше свидетел, че и при най-малка възможност би се дистанцирал от тях с удоволствие.

Стасов се съгласи да дойде на „Петровка“, но предупреди, че може да го направи едва следобед.

Излязъл в пенсия тридесет и осемгодишен, сега той работеше като шеф на службата за охрана при кинообединението „Сириус“, беше получил лиценз за частна детективска и охранителна дейност и беше напълно доволен от живота.

Около пет часа Владислав Стасов се изсипа в кабинета при Настя — огромен, двуметров, зеленоок и весел — внасяйки в одименото помещение мирис на мразовит слънчев ден и на несъкрушимо здраве.

— Та какво му се е случило на скъпия Олег Иванович? — попита той, поемайки от ръцете й чашката кафе. — Получи ли си най-сетне това, което си го търсеше, миличкият ми?

— Аха — кимна тя. — Като че ли се е отровил.

— Харесва ми това — рече Владислав.

— Какво ти харесва? Че се е отровил ли?

— Не, харесва ми твоето многозначително „като че ли“. Сигурно искаш да кажеш, че такива богати и щастливи гешефтари за нищо на света не посягат сами на живота си, нали?

— Приблизително. А ти имаш ли друго мнение по въпроса?

— Всичко се случва, Настя. Но що се отнася до Юрцев, ти май си права. Направи ми впечатление на жизнелюбив и несклонен към депресии човек. Макар че съм общувал с него не повече от два часа. Впрочем, какви са обстоятелствата?

— Юрцев пристигнал в Москва, за да участва в поредната нефтена презентация. И дори платил пътните разходи и пребиваването в Русия на няколко почетни гости от чужбина. Мероприятието се провеждало в хотел „Русия“. Юрцев бил любезен, контактувал с познати и приятели, после вероятно се почувствал зле, защото изведнъж пребледнял, изтрил потта си и излязъл от залата. След известно време се завърнал и видът му бил напълно свеж и бодър. Отново започнал да се разхожда из банкетната зала и да води разговори. Внезапно прекъснал разговора си, отдръпнал се настрана и започнал да вади от джоба си таблетки. Пак изглеждал зле. Пъхнал една таблетка под езика си и почти веднага паднал. Починал след около десетина минути. Това всъщност са и всичките обстоятелства.

— А какви таблетки е употребил?

— Отровни разбира се, какви други. Имал цяло пакетче от тази отрова, търкаляло се на пода до трупа му. Производството не е фабрично. Щом като у нас съществуват цели нелегални лаборатории за наркотици, с отровата няма никакви проблеми. Тя също може да бъде лесно приготвена. Въпросът е защо я е носел със себе си, при това в такова количество. Да не се е готвел да трови участниците в презентацията като мишки в мазе?

— А от какво е направено пакетчето, в което са се намирали таблетките?

— Ами от листче, което е било откъснато от личния бележник на Юрцев. Приятно е, нали?

— По-приятно не би могло да бъде — поклати глава Стасов. — И какво иска от мен шефът ти в тази ситуация?

— Подозирам, че иска да си поиграе на гоненица с руоповците. Разказвам по-нататък. Аутопсията показала, че Юрцев не е страдал от никакви сериозни заболявания, сърцето, кръвоносните съдове и прочее били в напълно задоволително за възрастта му състояние. Така че, въпросът от какво му е станало лошо и какво толкова внезапно го е заболяло, остава открит. Приблизително половин час преди смъртта си той е употребил някакво лекарство от групата на бензодиазепините — нозепам, тазепам, диазепам или нещо от този род. Тези препарати не премахват никакви болки и не се употребяват при хронични заболявания. Въпрос: защо е глътнал това лекарство?

— А защо въобще го гълтат? — попита Стасов. — Струва ми се, че то е успокоително, премахва тревогата. Може би е бил нервен.

— Може би — съгласи се Настя. — Само дето не е ясно от какво. Участниците в мероприятието, които са били разпитани, нищо съществено по този въпрос не са казали. Юрцев с никого не се е карал, с никого не си е изяснявал отношенията и въобще всичко е било много мирно и тихо. Но възниква друг въпрос: откъде се е взел у него бензодиазепинът? В него не е намерен нито флакон, нито някаква друга опаковка. Какво излиза, че е носел в джоба си една-единствена таблетка? Стасов, повярвай ми, че така не става. Ако човек знае, че здравето му би могло да го подведе, и ще му потрябват лекарства, той ги носи със себе си в достатъчно количество. Просто слага в джоба или чантата си цяла опаковка, за я има под ръка за всеки случай. Не ми се вярва, че всеки път, когато напуска своя дом, си взема само по една таблетка.

1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 185
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)