— Ти знаеш повече от мен по този въпрос и аз не разбирам защо се обръщаш към мен за помощ.
Високият, солиден мъж в генералска униформа стана от бюрото си и бавно започна да се разхожда из своя огромен кабинет.
Събеседникът му седеше в креслото, преметнал крак върху крак, но нехайната поза и свободно отпуснатите му върху подлакътниците ръце бяха само израз на илюзорно спокойствие и самоувереност. Антон Андреевич Минаев беше отвътре като натегната струна, макар в момента да разговаряше не с противник и не със собствения си началник, а със стар добър приятел още от студентските си години. Наистина, бе дошъл да моли за услуга, за помощ, но нали пък бяха приятели. И по ранг бяха равни — не само по звания, а и по длъжност, макар и да бяха от различни ведомства.
— Какво общо имат тук знанията ми, Саша. В дадения случай информираността само пречи — отвърна Минаев. — Става дума за това, че момъкът няма да стигне до Москва, защото ще му видят сметката още на първия километър от перона на гарата. Сега аз нямам в свое подчинение оперативна група, а да искам съдействие от шефовете на други подразделения, означава да проваля цялата работа. Моля те да направиш само две неща: поискай от администрацията на затвора да ти даде оперативна информация за него и помогни да го докараме до Москва. Обстоятелствата отпреди две години ме карат да мисля, че прекалено много хора ще проявят интерес към този мъж, а аз искам да се срещна пръв с него. Това е всичко. След това нека сам си избира къде да живее и работи, ако въобще живее и работи, а не хвърли топа и не започне да се въргаля в моргата.
— Какъв интерес имаш към него? Виж какво, Антон, ако се готвиш да се набъркваш в политиката — прав ти път, но без мен. Аз в такива игрички не играя. Мога да направя това, за което ме молиш, макар да са необходими известни усилия, но няма да си мръдна и пръста, докато не ми обясниш за какво ти е притрябвал този злобен бандит Сауляк.
— Причините са много, Саша — съвсем сериозно и даже малко тъжно рече Антон Андреевич. — Но една от тях е главната. Сауляк беше агент на Булатников и се насади в затвора практически веднага след неговата гибел. Нали помниш как загина Владимир Василевич Булатников? И аз държа да разбера кой е скрил момъка и защо. Искали са да го запазят? Или напротив — да го накарат да замълчи? И ако е така, той трябва да ме доведе до тези, които знаят как и защо загина Булатников. Разбери, Саша, Булатников беше мой учител, той оглавяваше управлението, когато ме назначиха като старши инспектор. И под негово ръководство, с неговата поддръжка аз изминах целия този път от старши инспектор до заместник-началник на управлението. Нужен ми е Сауляк, защото само той знае с какво се е занимавал Владимир Василевич, когато изведнъж така странно се отправя на оня свят. И само самият Сауляк знае как и защо се е озовал зад решетките.
— Убедително — кимна с глава Александър Семьонович, продължавайки бавно да се разхожда из просторния си кабинет. — Кога му изтича присъдата на твоя момък?
— Не зная точно — някъде между първи и петнадесети февруари.
— Е, значи разполагаме с около десетина дни. Ще видя какво мога да направя, Антон. Не ти обещавам нищо конкретно. Сам разбираш, че такива неща се планират предварително, а за десет дена кой знае какво не можеш да измъдриш. Запитване до оперативния отдел на затворническата зона ще изпратим, макар че не мога да ти гарантирам качество и изчерпателност на отговора. Ще помислим и как да ти докараме момчето. Извини ме, Антон, но хайде да се срещнем не тук, а у дома. Сега е вече три и пет, а в три имам съвещание. Хората ме чакат.
Генерал Минаев тутакси се надигна от ниското кресло. Направи го с лекота и без никакво усилие, от което веднага стана ясно, че ни един негов мускул нито за секунда не се бе отпуснал по време на целия този разговор.
% % %
Приключвайки заседанието, Александър Семьонович Коновалов вече прехвърляше в ума си варианти как най-добре да изпълни молбата на своя приятел, като при това минимално да натовари с допълнителна работа собствените си подчинени. Неговата длъжност му даваше възможност да получи информация за затворника Сауляк, но при транспортирането му от Самара биха моли да възникнат значителни усложнения.
