Не пречете на палача

— Разбрах.

Тя остави слушалката и се втурна да се облича.

% % %

Вагонът беше празен и затоплен. Настя се настани в ъгъла и моментално я налегна тежка дрямка. „Все пак безсънната нощ си казва думата“ — вяло си помисли тя, борейки се упорито със спускащите се клепачи и с всички сили стараейки се за не заспи. След като излезе от метрото на станция „Чеховская“, се почувства толкова отпаднала, че се отби в най-близкото кафене и изпи поредната чаша кафе. Стана й по-добре и когато стигна до зданието на „Петровка“, където се помещаваше ГУВР, беше вече съвсем бодра.

Кабинетът на Гордеев беше заключен — очевидно Виктор Алексеевич бе излязъл някъде. Настя влезе в своя кабинет, съблече се и изведнъж се хвана, че с удоволствие мисли за предстоящата работа. Прав се бе оказал Юра Коротков, твърдейки, че за нея нерешената задачка е по-сладка и от най-изкусителния бонбон.

Тъкмо си бе помислила за Коротков и в същия миг той изникна. Юра също обичаше да поработи в събота, макар подбудите му за това да се различаваха от тези на Настя — Коротков просто бягаше от къщи.

— Колобок ли те извика — попита я направо. — Защо си му притрябвала толкова? Той отиде при генерала, а мен ме остави да те пазя, да не би да изчезнеш някъде, когато си тикнеш носа в тази заключена врата. Настя имам идея, готов съм да ти я продам.

— Какво искаш в замяна?

— Любов и дружба, както обикновено. Какво друго може да се вземе от теб.

— Излагай си идеята.

— Нали не си забравила за кого е женен нашият приятел Стасов?

— За Татяна. И какво от това?

— Тъпичка си ми ти Анастасия. А каква е Татяна?

— Правилно. Коротков ти си гениален!

Жената на Стасов живееше в Петербург и работеше като следовател. Настя бързо набра номера на Стасов. За щастие, телефонът му беше клетъчен и човек можеше да се свърже с него по всяко време на денонощието, независимо къде се намираше.

— Влад, можеш ли да се обадиш на жена си? — започна без заобикалки тя.

— Мога. И защо?

— В Петербург е застрелян един деец с фамилия Мхитаров. Как смяташ, удобно ли е да помолим твоята Татяна да измисли нещо в тази връзка?

— Не знам — честно си призна Стасов. — Тя въобще не обича да й се бъркат в работата. Ужасно е принципна и свято пази своята следователска независимост.

— В такъв случай, обяснявам с две думи. Тези дни е убит чиновник от Генералната прокуратура. Убиецът е задържан, смята се за невменяем. Според някои данни, този чиновник и петербургският Мхитаров са членове на една и съща политическа групировка, оглавявана от някой си Малков. Не би било лошо да се вгледаме по-внимателно в обстоятелствата около гибелта на Мхитаров. Може би все пак той не се е застрелял сам. Това, впрочем, е и всичко.

— Разбрах, не съм глупак — засмя се Стасов. — Ти къде се намираш?