Живот след живота
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #27
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1229-2
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Живот след живота». Краткое содержание книги:
Охо, значи и това… Дали Тамара е пуснала клюката? Тя ще е, няма кой друг.
— Защо не ме послушахте? — продължи междувременно Бегорски. — Нали ви казах как трябва да се облечете и какво да си вземете. Сметнахте, че искам просто да ви командвам срещу парите си ли?
Всъщност Настя точно това си бе помислила, но не можеше да го признае. Още повече че впоследствие се бе убедила колко прав беше той.
— Не биваше да ми се сърдите, та аз исках да бъда полезен, знам какъв кучешки студ е тук, а и въздухът е с повишена влажност, затова е не само студено, но и влажно. А и тук не може да се купи нищо свястно, освен срещу луди пари, но вие не приличате на заможна прахосница и любителка на шопинга. Хайде да се разберем така: ще се обадите на съпруга си и ще го помолите да приготви като багаж дрехите, за които ви посъветвах. Запазихте ли списъка?
Тя мълчаливо завъртя глава.
— Ама разбира се, така и предполагах — кимна Бегорски. — Вие сте ми се ядосали, позасмели сте се и сте го изхвърлили, нали? Ще трябва да си напрегнете паметта и да си спомните всичко, което ви казах. Мъжът ви да събере нещата, ако трябва, и да купи едно друго, а шофьорът ми утре сутринта ще вземе багажа и ще го докара. И нека вашият съпруг непременно да ви изпрати термобельо. Защо се мръщите?
— При думата „термобельо“ в главата ми изникват асоциации с войнишки ватирани гащи отпреди половин век — призна Настя. — Такива неща ли искате да обличам?
— Ама вие да не сте полудели! Никога ли не сте носили термобельо? Нямате ли вкъщи?
— Не, и никога не съм имала.
— Тогава помолете съпруга си да ви купи. Или ми кажете номера, ще наредя на шофьора да купи и да го донесе. Вие сте ужасно изостанала личност, Анастасия Павловна, все още живеете в миналия век. Не може така, трябва да вървите в крак с времето.
Ха така, само това оставаше — някакъв чужд човек да й купува долно бельо. По-добре да помоли Чистяков, макар че той сигурно ще падне от стола от смях.
Междувременно Бегорски сметна, че темата е изчерпана, и заразпитва Настя за напредъка в разследването и особено за това, което се бе случило сутринта. Сервитьорът му донесе плодова салата и овесена каша и Настя с ужас се загледа в това, което от днес нататък й предстоеше да яде сутрин. Ами не обича овесена каша — и толкоз! И не може да яде плодове на гладно, имаше гастрит, боли я стомахът. Може пък с помощта на Тамара да успее да се разбере с тукашната кухня да не обръщат внимание на указанието на шефа?
При думата „термобельо“ Чистяков едва не се задави.
— Ти какво, сериозно ли? — попита недоверчиво.
— Льоша, тук така премръзнах, че съм готова да нося какво ли не, само и само най-сетне да се стопля. Бегорски твърди, че термобельото било много хубаво нещо. Хайде да опитаме.
— Ами както кажеш. Аз, разбира се, сега отивам да купя, но… Жена ми с ватирани гащи! Просто умът ми не го побира!
Той още дълго се изненадва и възмущава, но обеща да събере исканите дрехи и утре сутринта да ги предаде на шофьора.
На другия ден Настя получи от пристигналия шофьор обемист сак с дрехи, сред които намери и нов дебел кашмирен пуловер. „Благодаря, Льошик“ — помисли си с благодарност и умиление, докато мереше пъстрата и копринена на допир дреха. В сака бяха и дебелото яке с качулка, и двата чифта дънки, и ботушите „луноходи“. И още две чаровни ярки кутийки. Настя с недоумение отвори едната от тях и извади нещо красивичко, с цвят на разярена сьомга, на цветчета, по форма напомнящо блузка с дълги ръкави, меко и много приятно. Какво е това, господи? За какво й е? Още не е дошло лятото все пак. Във втората кутийка откри тънък чорапогащник без стъпала от същата материя. И едва тогава Настя се сети, че това е именно термобельото, за което толкова дълго бяха говорили. Гледай ти! Това направо да го облечеш за премиера в Болшой театър.
Плахо навлече бельото и се погледна в огледалото. Забавно. Обу дънките, облече плътна тениска и новия пуловер, обу и „луноходите“ и върху всичко — якето с качулката. „Какво, сега ще рискуваме ли да излезем? — запита се и веднага с въздишка си отговори: — Ще рискуваме, я, къде ще ходим? Няма как да не излезем.“
Отиде в менажерията и изведе Дружка. За пръв път, откак се намираше в Томилин, разходката достави на Настя удоволствие.
Обаждането на Вторушин свари Настя в момента, когато след вечерята в клубното заведение обличаше якето си в гардеробната.
— Анастасия, ако все още се интересувате от Полосухин, съобщиха ми, че в момента той се намира в бара на хотел „Заря“, където пие бира в компанията на човек, който е отседнал в същия хотел. Ще отидете ли?