Живот след живота

За всеки случай Настя реши да попита отново — напоследък бе престанала да разчита на паметта си, с която по-рано толкова се бе гордяла и която навремето никога не бе я подвеждала.

— Как работят чистачките?

— От шест сутринта почистват първия етаж и служебните кабинети на втория, после се разотиват и се връщат към единайсет да почистят хотелските стаи — разсеяно отговори Тамара.

— Колко чистачки имате?

— Пет.

Значи, този път паметта не бе я подвела. Пак добре.

— Къде държат метлите и лопатите? Хайде бързичко да почистим тук.

Тамара хвърли на Настя странен поглед и се усмихна с треперещите си устни.

— За какво ви е метла? Аз по-бързо ще събера всичко с ръце.

След тези думи тя се наведе и тръгна по коридора, като с пъргави движения събираше парцалите. Настя мислено й завидя: със своя болен гръб не може да направи този фокус, не може така леко и бързо да се навежда, без да се хваща с двете ръце за кръста.

— Страхотно! — възхити се тя. — Аз не бих могла да го направя.

Тамара стисна в юмрука си последното парцалче и се изправи.

— Не ми завиждайте, Настенка, и аз не мога да правя много неща. Ако зависеше от мен, щях да подстригвам и да правя прически на хората от сутрин до късна нощ, както на младини, но не мога — краката ми се уморяват, ръцете ме болят. Вие поне успяхте ли да закусите? Или планирахте закуската след разходката, а аз ви попречих?

— Смятах да хапна в заведението. Сега ще отида да поръчам, а докато те приготвят закуската, ще отведа кучето.

— Виждам, че сте се привързали към него — отбеляза Тамара. — Замисляли ли сте се да го вземете?

— Вкъщи ли? — уплаши се Настя. — Не, не съм се замисляла. А и едва ли това е възможно.

— Защо?

— С моя съпруг нямаме организиран режим, той работи в Подмосковието, там живеят неговите родители, така че Льоша често остава да нощува у тях, ако има много работа. Аз също не разполагам с времето си — ту се прибирам рано, ту чак посред нощ. А нали на животното е нужен режим, то трябва да се разхожда навреме, да го храниш. Не, на нас с мъжа ми куче е противопоказно. Освен да вземем котка, котките по-малко зависят от човешкото дневно разписание.

— Ами вземете си котка, тук имаме много — предложи Тамара. — Изберете си някоя от вече добре излекуваните, най-красивата, най-младата, най-здравата.

Тя полека-лека се съвземаше от потреса и усмивката й отново ставаше лека и уверена.

— Благодаря, ще помисля — обеща Настя.

Влезе в заведението, без да се съблича, помоли да й приготвят омлет с шунка и домати и палачинки с мед, а засега да й дадат три пирожки с месо, взе ги и изтича до входа, където послушно я чакаше Дружка.

— Браво — похвали я Настя, — умееш да бъдеш търпелива и да чакаш. Заслужи си наградата.

Пирожките бяха излапани мигновено, след което Настя заведе кучето в менажерията и се върна да закуси.