Живот след живота

— Вие все пак сте се разбъбрили с тях — упрекваше Иля Настя, — макар че ви помолих да минете без самодейност. Защо не си седяхте кротко? Какво целяхте с този разговор?

— Какво ли разбираш ти — опита да се застъпи за нея Дмитрий Федулов, — Анастасия Павловна си знае най-добре, намерил и той кого да учи. По-скоро ти можеш да научиш нещо от нея.

— Иля, ще ти обясня — спокойно отговори Настя, — Има хора корави и упорити, тоест негъвкави, и ако им стовариш нещо внезапно, неочаквано, те най-вероятно ще започнат да се издават, защото няма да могат бързо да се пренастроят и да изработят линията си на защита. Ако имахме работа именно с такива хора, моят разговор с тях щеше да бъде абсолютно неуместен, тук вие сте прав. Но в нашия случай хората бяха с развит интелект, гъвкави, съобразителни. Защото, ако беше тъп, Лерка Енота нямаше да може толкова години безнаказано да краде, без да го хванат. За Николай Семьонович пък изобщо няма да говоря — при него имаме и интелект, и образованост. С такива хора никога не знаеш какво да очакваш, те са способни на неочаквани ходове, и то тъкмо в ситуации на внезапна атака, като плъхове, притиснати до стената. Виж, ако им дадеш възможност да помислят и да се подготвят, те и сами ще стигнат до изводите, които искаме да им втълпим: по-добре веднага да си признаят за дребното, отколкото да рискуват да бъдат обвинени за голямото. Разбирате ли?

Но служебните въпроси скоро бяха изчерпани, по-точно, присъствието на Настя не даваше на оперативните работници възможност да ги обсъждат в обема, в който биха искали, така че присъстващите преминаха към разговори на напълно неутрални теми, в частност обсъдиха перспективите на руските спортисти на предстоящата Олимпиада във Ванкувър, както и вариантите за прекарване на лятната отпуска. Рожденикът въодушевено разказваше как ходил с баба си в Египет, и то го разказваше очевидно специално за Настя, защото останалите едва скриваха откровената си скука: вероятно слушаха тази история далеч не за пръв път.