Живот след живота

— По принцип делото за двете убийства вече не е на дневен ред и не е възобновявано, но аз ще намеря възможност да установя наблюдение над вашия Полосухин — обеща той. — Още повече че ръководството е в течение на вашето разследване и ни нареди да ви помагаме. Е, заповедите не се оспорват. Нали е така?

— Вероятно — съгласи се Настя. — Благодаря.

— Още няма за какво. А за московския контакт ви благодаря, непременно ще се свържа с вашия колега. Тук не ни трябват професионални столични крадци, имаме си достатъчно свои.

Учтив. Възпитан. Добре говори. Не й харесваше на Настя тоя Иля Вторушин. Има у него нещо такова… гнило ли, да го кажеш. Или на нея вече навсякъде й се привиждат откачалници? Ами ако греши за Полосухин и той няма нищо общо или пък този изобщо не е онзи Полосухин, просто пълен съименник? Тогава кой? Или не кой, а КАКВО? Настя потрепери. Тя не вярваше в призраци и духове, но нали тук… И счупеното огледало, и разпилените коси, и счупените стъкла на хола, и днешната разкъсана рокля — всичко бе ставало в основната сграда на имението, когато там не е имало почти никого. И никой нищо не е видял. Сякаш безплътен дух е прелитал през стаи и коридори. Ах, дявол да го вземе!

Но ако догадката й за Аркадий Волдемарович и Полосухин е вярна, излиза, че убийствата на Корягина и Павлова съществуват сякаш самостоятелно, без връзка с имението, а хората, заинтересовани от закриването на клуба, просто са се възползвали от тези убийства, съчинили са легендата, в която ловко са вплели всички детайли от реално извършените убийства, добавили са подробности и продължават да плашат хората с различни дребни произшествия, които прекрасно се вписват в съдържанието на легендата. Тоест разобличаването на Полосухин по принцип ще означава, че Настя е изпълнила поставената й задача. А ако се окаже, че помощникът на Аркадий Волдемарович не е Полосухин? Е, какво значение има, важното е да го открие и тя всъщност само с това се занимаваше през последните дни — събираше и изучаваше информацията за всички, които имаха отношение към клуб „Златна възраст“ и към територията на имението. Ето защо би трябвало да намери този митичен историк и да види с кого той контактува. След което ще стане ясно, че на територията на имението няма и никога не е имало никакъв маниак — и членовете на клуба могат да се успокоят и да си продължат заниманията, което всъщност е целта на Бегорски. Той не се интересува кой е убил Корягина и Павлова, за него е важно да спаси идеята си и да запази клуба.

Виж, на Настя Каменская й е много интересно кой е убил Галина Илинична и Аида Борисовна. Защото, ако маниакът наистина съществува, това е опасно. И не е сигурно, че той не се намира в имението. Може да е съвсем наблизо, може да е ей това симпатично младо сервитьорче, което сега раздига мръсните чинии от масата на Настя и толкова приятно се усмихва. Просто маниакът никак не е фокусиран върху измислената легенда, той няма за задача да си върне имението, той има някакви съвсем различни съображения, според които си избира жертвите. И тогава би било рано за Бегорски да се успокоява. Не, при всички положения не може да се мине само с разобличаването на Аркадий Волдемарович и неговия помощник, ще трябва случаят да се разнищи докрай. Колко ли още време ще е нужно, преди Настя да може да се прибере вкъщи?