Живот след живота

Настя се върна в салона и отиде до масата на Полосухин.

— Здравейте, Валерий Василевич — постара се тя да се усмихне възможно най-лъчезарно. — Добър вечер, Аркадий Волдемарович. Или се казвате другояче?

— Николай Семьонович, ако разрешите. — Събеседникът на Полосухин се надигна за поздрав. — Познаваме ли се?

— С Валерий Василевич — да, познаваме се, а с вас — задочно. Нали вие сте идвали при младичката журналистка Наташа? Нали по вашия разказ тя е съчинила своята прочута статия?

— Не разбирам за какво говорите. — В гласа на Николай Семьонович прозвучаха надменност и хладно недоумение.

— Я престанете, моля ви се — махна с ръка Настя. — Може ли да поседна при вас?

— Заповядайте.

— Ами вие защо мълчите, Енот? — обърна се Настя към Полосухин. — И вие ли не разбирате за какво говоря? Знаете ли, все си мислех как е ставало така, че пазачите да не виждат никого да влиза в основната сграда и да излиза от нея, а после се сетих, че всъщност никой не е влизал. И съответно не е излизал. Криели сте се там през цялата нощ, нали? За вас не е проблем да вземете ключовете. Пък и те не ви трябват кой знае колко, вие отключвате всякакви врати и без ключове. Просто не сте излизали от сградата, когато са я заключвали за през нощта. Хем пазачите проверяват всички помещения, преди да заключат. Задачка, а?

Полосухин мълчеше и гледаше Настя с присмехулна усмивка.

— Но задачката се е оказала, общо взето, лесна — продължи тя. — Пазачите проверяват помещенията на клуба и служебните кабинети на втория етаж, но не проверяват незаетите хотелски стаи. Защо да ги проверяват, след като в тях не живее никой? Отбиват се при гостите от други градове, убеждават се, че са си на мястото и кротко се готвят да си лягат, и с това приключват проверката на хотелската част. Нали така? Така е, така е, аз специално се поинтересувах. Така че на вас, Валерий Василевич, нищо не ви е пречело точно преди да затворят клуба, да речем, в десет без десет, да влезете в някоя от тези празни стаи и да останете там през цялата нощ. Вярно, има опасност на сутринта някоя от чистачките все пак да влезе да избърше праха и да забележи, че леглото е омачкано, но вие сте човек предвидлив, не сте спели на леглото, а на диванчето. А на сутринта сте поглеждали през прозореца и сте виждали кога си тръгват чистачките. Сградата отново е оставала под ключ и тогава вие сте слизали и сте осъществявали замисленото. Проста работа.