Скрутатор [bg]

Юриен стовари пестника си върху освобождаващия механизъм. Кристалът изхвърча от гнездото, а аахимата го улови с изкривените си от старост пръсти, кривейки лице от болка. Стиснала амплимета, тя изрече три думи на някакъв непознат, гърлен език. Болката започна да се оттича от Тиан. Старицата побърза да увие кристала в платината и го прибра в джоба си.

Занаятчията рухна от креслото, увисвайки на ремъците. В полусъзнанието ѝ до нея достигна сухият глас на Юриен:

— Ти си по-голям глупак, отколкото съм смятала, Витис. Доволен ли си сега?

Изражението му загатваше, че той всеки момент очаква Тиан да експлодира в лицето му. Присъстваха и нотките на зараждащо се гадене.

Занаятчията изцяло дойде на себе си по време на пренасянето ѝ към целителската палатка. Витис и матахът все още спореха.

— От този момент ще преустановиш търсенето на полета — студено каза Юриен. — Или ще залича Интис от Регистъра на Единадесетте.

— Интис винаги е бил Първи клан! — извика той. — И бе преизбран само преди една…

— Само защото ти промени гласовете — долетя гласът на Триор от другата страна. — Клан Интис не е достоен, Юриен. Знаеш ли как в действителност Витис е постъпил със сина ми?

— Говори — подкани я старицата. В гласа ѝ започваше да се заражда заплаха.

— Представил е използването на амплимета като въпрос на чест, знаейки, че Генис е прекалено благороден, за да откаже. Витис го уби…

— Той ме умоляваше — с непоклатимо овладяна реч заяви аахимът.

— Не е трябвало да се съгласяваш.

— Той ме убеди, че така би било най-добре за всички ни, тъй като ти си го била учила за контролирането на амплимета.

— Триор? — остро каза Юриен. — Истина ли е това?

— Двамата с Генис разговаряхме по този въпрос — неохотно каза Триор.

— Знаех си — рече Витис. — Ти си му внушила, а сега виниш мен, за да облекчиш собствената си вина.

— Това е лъжа! Заличи него и клана му, Юриен. Нека стоят под клан Елинор.

— Лицемерка! — кресна Витис, побеснял. — При положение, че самата ти отведе Минис, единствения наследник на Първи клан Интис, в Снизорт, нарушавайки изричната ми заповед той да остане в лагера!

— Ето каква била работата — каза Триор. — Жалката ти мъст.

— Обоснови действията си, Триор — рязко я подкани матахът.

— Минис не спираше да ме умолява да го взема със себе си. Аз му отказах, но той не се отказваше и в крайна сметка използва ранга си, за да ми заповяда. Има свидетели, които не са от моя клан.

— Разговарял съм с тях — рече Витис. — Те казват, че ти си се възползвала от слабостта му към Тиан. Отвела си Минис в Снизорт с надеждата, че той ще умре, а заедно с него ще погине и клан Интис. Вие от клан Натаз винаги сте негодували срещу долната си позиция. Не бихте се спрели пред нищо в името на незаслуженото си издигане.

— Аз изведох Минис от Снизорт — каза Триор. — А ти уби моя син и наследник.

— Тиан е извела Минис. Тя е спасила и неговия живот, и твоя.