Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Скрутатор [bg]
Скрутатор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Скрутатор [bg]

Электронная книга - «Скрутатор [bg]». Краткое содержание книги:

Останали без захранване, човешките кланкери и аахимските конструкти са безполезни. Битката е изгубена. Купища лиринкси изскачат от недрата на Снизорт, подготвяйки се да нанесат съкрушителен удар върху съюзниците. Осакатялата Тиан е пленена от Витис, решен да измъкне нейните геомантични тайни на всякяа цена. Заради провалите си Ниш бива низвергнат и обявен за предател, а Иризис, обвинена в измяна, е принудена да бяга, за да спаси живота си. Съдбата на човечеството е пряко обвързана с оцеляването на един стар хитрец - скрутатор Ксервиш Флид. Но Флид бива обвинен за снизортския провал. Неговият най-голям враг, председателят Гор, го е прогонил от Съвета. Като наказание за некадърността си бившият скрутатор е осъден да изкара остатъка от живота си в робство и да тегли затъналите в калта кланкери, сокато сърцето му не се пръсне под напрежението. Успели да избягат от робство, Ксервиш Флид и механикът Ниш се намират пред амбициозна задача: да свалят покварения Съвет на скрутаторите и стоящия зад него Нуминатор, отговорни за проточилата се война. Но преди това двамата трабвя да се уверят, че е останало човечество, в чието име да въстанат. Ако Джал-Ниш Хлар успее да осъществи безумния си план за атака срещу лиринксите, човешките сили ще понесат съкрушително поражение, което би положило началото на края за Сантенар. Председателят на Гор не е от хората, които забравят враговете си. Под негово ръководство бива подготвян мащабен проект, целящ да унищожи ренегата Флид и всичките му съзаклятници. Помага му Юлия, разкъсана между пленилата я мистична принуда и желанието да накара Ниш да си плати. Приготовленията на Съвета срещу предателя далеч надхвърлят вниманието, насочено към войната. Лиринксите са изключително доволни от това развитие: те са съсредоточили проучванията си над тайно оръжие, способно да контролира полето по съвсем нов начин. Неволен помощник в това им начинание е тетрархът Гилаелит, който, изцяло отдаден на работата си, дори не осъзнава, че планетните му изследвания съдържат потенциала за разрушаването на света. Тиан притежава знание, което би могло да промени всичко. Но тя е прекалено заета с опитите си да се спаси от гнева на аахимите и най-вече Витис...
1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 277
Перейти на страницу:

Пропукала още по-наблизо клонка го накара да подскочи. Дразнеща капчица пот пълзеше по носа му, но Ниш не смееше да повдигне ръка. Някаква сянка се раздвижи само на няколко крачки от него. Дали войникът можеше да го надуши?

Юмрукът на Ниш трепереше около дръжката на ножа. Не спирай, молеше се той. Не искаше да използва ножа — искаше да се махне колкото се може по-бързо.

След проточило се в мъчителна безкрайност чакане сянката продължи и се сля с мрака. Но слабо шумолене подсказваше, че войникът не е далеч. Крил-Ниш бавно се запромъква напред, към ръба на поляната.

Юлия бе започнала да вие пронизително.

Но къде беше тя?

Погледът на Ниш я откри край въздухоплава. Изглежда тя се бореше с тъмнокосия мъж. Механикът можеше да различи единствено него — заради белите му дрехи. Бледото лице на Юлия сякаш се носеше във въздуха.

Стиснал ножа в готовност, Хлар тихо пое сред поляната. Юлия издаваше давещи се звуци.

Когато луната изникна отново, механикът се промъкна съвсем близо, обгърна с лакът врата на младия мъж и притисна ножа до гърба му.

— Пусни я и не мърдай!

Младежът извика уплашено и се опита да отскочи, нанизвайки се на острието. Той изхъхри, олюля се и тежко се стовари по лице.

Юлия се хвърли към него, обърна го и се опита да го изправи. Успя да го издигне до седнало положение, но мъртвецът се отпусна обратно. Сребърна гривна блестеше на китката му. Луната освети изцъклените му очи. Лицето му се отличаваше с бледността на едноседмичен мъртвец.

Юлия нададе мъчителен вопъл, който смрази кръвта на Ниш.

— Мюли — виеше тя, засипвайки с целувки лицето и ръцете на убития. — Мюли, върни се!

Ниш остана втренчен в нея, все още стискащ фаталния нож. Мюли?

Флид дотича, опръскан с кръв.

— Какво си направил сега?

— Помислих, че той се опитва да я удуши — прошепна Ниш. — Опитах се да го спра, но той се наниза на ножа. Какво има, Ксервиш?

— Дори не ми се мисли — поклати глава скрутаторът. Той приклекна до дребната жена, която продължаваше с отчаяните си опити. — Юлия?

Тя не отговори, а започна да поклаща трупа, стенейки високо. Флид обгърна дланта си със светлина и протегна ръка.

Юлия погледна нагоре. За момент двете лица бяха осветени едно до друго. По кожата на Ниш полазиха тръпки. Единствено цветът на косата ги отличаваше.

— Юлия и Мюли — каза Флид с глас на гибел. — Това се случва изключително рядко.

— Не разбирам.

— Близнаци, отличаващи се единствено по пол — продължи Флид. — Разделили са ги, когато тя е била на четири. Травмата от раздялата е породила чувствителността на Юлия. Ти току-що си убил брат ѝ, когото тя търсеше през целия си живот.

Деветнадесет

Тиан се облегна назад и затвори очи. Опасяваше се, че не е успяла да убеди аахимите. Тя бе начинаеща в интригите, докато те бяха експерти — особено онази Юриен със студения поглед.

Събуди я нечие присъствие. Тицеа и брат ѝ стояха на прага.

— Отново ли ще ме пазиш? — попита Тиан, зарадвана да види дружелюбно лице. Не се доверявай, веднага си напомни тя. Тицеа също е аахима. А сред аахимите нямаш съюзници.

— Да. Витис твърдо е решил да стъпче семейството ми. — След това Тицеа се изчерви, осъзнавайки, че думите ѝ са прозвучали обидно.

Тиан учтиво подмина казаното.

— Какво би станало, ако избягам? — попита тя, докато Кале я повдигаше.

— Не би могла — отвърна аахимата. Изглежда мисълта ѝ се струваше весела.

— Предполагам. Но ако кажем, че все пак успея?

— Тъй като в момента сме във война, това би означавало, че семейството и кланът ми не са успели да изпълнят дълга си. Възможно е да изгубим всичко, ако Витис реши.

Това изправяше Тиан пред неочакван проблем. Колкото и да се стараеше да се настрои срещу Тицеа, младата аахима ѝ харесваше. Как можеше да избяга, след като Тицеа и семейството ѝ щяха да понесат наказание?

Занаятчията долови миризмата на приготвяна храна още преди да са достигнали палатката на Тицеа. Жена на средна възраст работеше отвън, възползвайки се от светлината на светещ глобус (наобиколен от насекоми). В момента тя тъкмо нарязваше месо и зеленчуци, за да ги изсипе в кипящ казан. Усмивката ѝ бе почти сходна с тази на Тицеа — отличаваше я присъствието на колебание. Жената бе по-дребна от дъщеря си, а косата ѝ имаше кафеникав оттенък.

1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 277
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)