Скрутатор [bg]

— Мозъкът ме боли — промълви тя, откопча ремъка и се отпусна направо на пода.

Тицеа и един от войниците я изнесоха навън и я положиха върху тревата. Бе доведен целител, а после се появи и самата Юриен.

— Няма увреждания — каза старицата, когато на свой ред докосна челото на Тиан, — но не бива да я натоварваш толкова, Витис.

— До този момент сме преместили само сто и четиридесет конструкта — рече въпросният. — С това темпо ще ни трябват шест седмици.

— Това са сто и четиридесет конструкта с повече от вчера. И ако не започнеш да се отнасяш по-разумно към нея, ще си останеш само с тях.

— Запасите ни ще стигнат за само още две седмици, Юриен!

— Не разбираш ли какъв риск поемаш?

— Това е единственият начин.

Тиан лежеше замаяна и безсилно гледаше как Витис разгорещено спори с Юриен, Триор и още аахими, които тя не познаваше.

В ушите ѝ се разнесе бучене, горещи изблици започнаха да се стичат от средата на темето ѝ. Долитащите до нея думи се превърнаха в лишени от смисъл срички. Тя немощно извърна лице от слънцето.

Тицеа я отнесе на сянка, където занаятчията се почувства малко по-добре. Тя все още седеше там, отпиваща охладена напитка, когато Витис и Юриен се приближиха.

— Как се чувстваш? — отвърна Юриен.

Тиан ѝ каза:

— Вие ме убивате.

— Трябва да придвижваме конструктите по-бързо — каза Витис. — Ако лиринксите се върнат, ще останем беззащитни.

— Изправяли сме се пред подобен проблем преди — рече старицата. — Може да има начин да те облекчим. Неразположението ти не се дължи на количеството енергия, което си извличала, Тиан, а на източника.

— Не разбирам.

— Черпила си всичката тази сила от едно малко поле. Притокът е прекалено концентриран и те е наранил. Ако се включиш към няколко полета едновременно, изтегляйки същото общо количество, но събирано от няколко на брой излъчвания, енергията няма да те затрудни. Би могла да черпиш дори много повече.

— Опитвала съм това преди. Веднага щом се пренасоча към някое друго поле, изгубвам фокус върху предишното.

Юриен придърпа Витис към себе си. Двамата проведоха нов, разпален спор, преди да се разделят.

— Това пък защо беше? — обърна се Тиан към Тицеа, след като останалите аахими си отидоха.

— Свързано е със забраненото знание. И опасността от предаването му в твои ръце.

— Какво забранено знание?

— Не зная.

— Ако приемем, че този метод проработи и успея да спася конструктите — какво ще стане тогава?

— По-добре да се обърна към баща си — отвърна Тицеа. Тя изглеждаше разтревожена. — Но…

— Какво?

— Съмнявам се, че биха те освободили.