Скрутатор [bg]

С овлажнели очи Зеа се затича да го прегърне. Тицеа последва примера ѝ, а Кале стисна ръцете на баща си. След това погледът на непознатия се спря върху Тиан. След миг аахимът се отправи към нея.

— Тиан — представи се тя, остави купата на пода и протегна ръка. — Съжалявам, не мога да се изправя.

Той трепна, хвърли поглед към Зеа, сетне взе ръката на занаятчията.

— Тиан, създала летящия конструкт. Аз съм Ираел. Приемам, че ние сме твои пазители?

— Боя се, че е така. Съжалявам за затрудненията, които…

Ираел се усмихна неподправено. Аахимите от клан Елинор се опомняха бързо.

— Докато си под нашия покрив, ти си наша гостенка.

— Но…

— Първият клан би правил всичко по силите си, за да ни стъпче, дори и ако ти не беше тук. Да не говорим повече за това. Как е положението с водата, Зеа?

— Привършва, но за един герой, завърнал се от бойното поле, има достатъчно.

Хванати под ръка, двамата се оттеглиха в едно от по-малките помещения. Разнесе се плисък. Скоро Ираел се върна, облечен в чисти дрехи. Той си взе купа, напълни я и започна да се храни.

След вечерята, протекла мълчаливо, Зеа отвори бутилка с вино и им наля по малко.

— Това е силното ни вино — каза Тицеа, внимателно подушвайки чашата си. — За специални случаи и почетни гости.

Тиан повдигна чаша и каза:

— За щастието на клан Елинор, каквото и да е то и където и да се намира.

— За клан Елинор — повториха останалите. Сетне Кале се оттегли, за да продължи с уроците си.

— Сега ще те помоля да ни извиниш за липсата на внимание — обърна се Ираел към Тиан. — Но трябва да поговоря със Зеа за войната.

— Не бих имала нищо против да ме изнесеш отвън.

— Нищо от това, което имам да кажа, не е нужно да остава скрито от една почетна гостенка.

— Какво ново? — каза Зеа. — Носят се хиляди слухове, но кои и до каква степен са истинни…

— С изключение на малцината, все още пълзящи сред тунелите на Снизорт, лиринксите се оттеглиха. С помощта на роби, войници и животни човеците започнаха да изтеглят кланкерите си на северозапад към най-близкото поле. Говори се, че скрутатор Ксервиш Флид, с когото преговаряхме неотдавна, също е изпратен да тегли машини. Проточовеците се нахвърлят едни връз други като кучета. — След това той се усети и погледна към Тиан. — Моля за извинение. Това беше неучтиво от моя страна.

— Колко дълго ще им отнеме да издърпат всичките си тенекиени машини? — попита Зеа.

— Много дни, макар че ще приключат далеч преди ние да сме преместили конструктите си.

— Смяташ ли, че биха ни помогнали?

— Не и след като Витис задигна Тиан изпод носовете на скрутаторите.

— Не бях чула за това — каза по-възрастната аахима.

— Разбра ли за Генис? — попита съпругът ѝ.

— Двете с Тиан бяхме там — намеси се Тицеа. — Беше ужасно, татко.

— Но разбирам, че Витис продължава да настоява за използването на амплимета — каза Зеа. — Какво ще стане сега?

— Амплиметът е изключително опасен. Някои от клановете — той изброи няколко на пръсти — смятат, че кристалът трябва да бъде унищожен веднага. Признавам, че аз също споделям това мнение.