Скрутатор [bg]

— Ние не сме герои! — рязко каза той. — Не ни бе позволено да се проявим.

— Какво говориш, Ираел?

— Клановите предводители не ни разрешиха да се сражаваме редом до съюзниците си, а отново и отново ни оттегляха. Когато съюзниците ни отчаяно се нуждаеха от помощ, ние не бяхме там. И те умираха заради това. Ние сме посрамени.

Зеа се бе вторачила в него, притиснала длан над устата си.

— Но ти си предводителят на клан Елинор…

— Не и на бойното поле. Нашият клан бе командван от Витис и моята дума не значеше нищо.

— Но това е ужасно. Да изоставим съюзниците си в нужда… Проточовеците сигурно ни смятат за страхливци.

— И с пълно право — тежко каза Ираел.

— Значи хилядите ни убити и ранени младежи са били напразно? А припасите ни привършват. Скоро ще се наложи да изоставим конструктите си и тогава ще бъдем просяци сред враждебна земя. — Тя повиши глас. — И защо сме тук, Ираел?

— Аз самият се питам същото — с наведена глава отвърна аахимът. — Ще трябва да плячкосваме, за да оцелеем — и тогава целият Сантенар ще се надигне срещу нас.

Зеа полагаше усилие да запази контрол.

— Този свят е голям и има предостатъчно земя. В последната година от войната човечеството е изгубило повече от цялата ни бройка. Ако се отнесем достойно с тях, те ще ни приемат.

— Съмнявам се — каза Ираел, — макар също да смятам, че това е най-доброто, което можем да сторим.

— Клан Даргау настоява за война срещу тях — каза Зеа. — Да ударим силно, казват те, да вземем това, което ни е нужно, и да го защитим.

— Даргау винаги са били войнолюбци. — Ираел замислено гледаше в недокоснатата си чаша. — Но когато ножът опре до кокала, те предпочитат да рискуват онези от останалите кланове.

— Говори се, че враговете са избягали — рече съпругата му. — Истина ли е това, Ираел?

— Оттеглиха се, но се съмнявам, че са близо. Ако решат да нападнат отново, ще ни намерят страшно уязвими.

Той изглеждаше изплашен. Това чувство се предаде и върху останалите, но Зеа каза:

— Ако се стигне до това, ще се сражаваме. Дори и да се наложи да се сражаваме с голи ръце. Няма да умрем с молби. А междувременно трябва да се погрижим за мъртъвците си.

— Ще започнем да събираме телата на сутринта. Луксор вече изготвя паметник с подходяща защита.

Тиан не можеше да скрие уважението си. Дори и в такава ситуация те възнамеряваха да почетат мъртвите си.

— Юриен също е на мнение, че Витис не бива да използва амплимета — каза тя сред настъпилата тишина. — Но той смята, че няма друг начин за спасяването на конструктите.

— Може и да е прав — съгласи се Ираел. — Но след случилото се днес кой би се осмелил?

— Юриен предложи да използват мен — рече занаятчията.

— Безчестие! — възкликна Зеа.