Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Честотата на Шуман [bg]
Честотата на Шуман [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Честотата на Шуман [bg]

Электронная книга - «Честотата на Шуман [bg]». Краткое содержание книги:

Зашеметяващ трилър, който ще ви грабне още от първата страница и няма да ви пусне до края! Най-голямото приключение в живота... Свитъците от Мъртво море разкриват поразителна тайна – така нареченият Надзирател трябва да се появи, за да спаси света. Самото време се движи твърде бързо, всеки следващ ден е по-къс от предишния. Обществото се разпада, избухват размирици, нещата излизат извън контрол. Никой не е в безопасност. Хелена Каприарти се бои, че губи разсъдъка си. Тя има необяснима психична връзка с човек, когото никога не е срещала. За да докаже, че е с ума си, тя трябва да открие неуловимия непознат и да се впусне в неудържимо приключение, което ще я заведе до някои от най-загадъчните древни обекти на света – паметници, таящи скрита мощ. А противникът през цялото време чака своя момент. Той знае всичко, което ще се случи. Едно погрешно движение - и цялото човечество е обречено на катастрофа. Така започва търсенето на начин за коригиране на честотата на Шуман. Нулевата точка наближава. Изумителен трилър. Един от най-добрите нови романи за годината!
1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 176
Перейти на страницу:

-      Чичен Ица вече се вижда - каза навигаторът.

Висблат се надигна и се загледа към древния град.

Стените на пирамидата Кастильо бяха покрити със стотици черни следи от изгорено, а площадът беше изчезнал под блещукаща на слънцето вода. Един зле повреден „Сааб 340“ лежеше в края на откритото пространство. Пронизителните сини очи на Висблат оглеждаха руините в търсене на Уилсън. Накрая той насочи вниманието си към Каракол. На платформата стояха хора. Висблат се усмихна. Това бе моментът на победата. Докато хеликоптерът се спускаше към руините, усмивката му изчезна.

Загадъчните черни белези по пирамидата изглеждаха необясними.

Висблат посочи надолу.

-      Кацнете. Ето там.

-      Не можем да кацнем във вода! - възрази пилотът.

-      Ако си искате парите, ще кацнете - отговори Висблат. - Направете го. - Хвърли слушалките си на седалката. - Действайте!

Пилотът погледна разтревожено навигатора, но колегата му не му се притече на помощ.

-      Прави каквото ти казва.

Пилотът спусна хеликоптера колкото се може по-внимателно и кацнаха сред облак от пръски. Висблат нагази във водата и погледна през заобленото стъкло на кабината.

-      Чакайте тук!

Пилотът включи интеркома си и каза:

-      Твоя беше идеята да се съгласим.

Навигаторът продължи да гледа право напред.

-      Затваряй си устата и се съсредоточи върху работата. Внимавай да не затънем в калта.

Обезсърчен и с отпуснати рамене, Висблат газеше в стигащата до глезените му вода през лекия дъжд към мъжете, които го очакваха на стъпалата на Каракол. Рейнджърите го бяха отнесли. Вратът на лейтенант Диас кървеше. Мъжът до него притискаше рана - огнестрелна, доколкото можеше да прецени оттук. По лицето на третия се стичаше струйка кръв.

Висблат изтръска водата от кубинките си и изкачи каменното стълбище.

-      Какво стана?

-      Онази жена - отвърна Диас. - Простреля двама от хората ми, това стана!

Висблат погледна четвъртия войник, който лежеше по гръб с премрежен от болка поглед. Беше прострелян в хълбока.

-      Попаднахме в засада. Нямаше как да се защитим.

-      Изпатили сте си заради прекалената си самоувереност - изръмжа Висблат, взря се настойчиво в очите на Диас и накрая той не издържа и се извърна. - Предупредих ви, че може да се случи нещо подобно.

-      Нямаше да сме тук, ако не бяхте вие! - Диас беше на почивка в Мексико, когато Висблат му се обади и му предложи работата, която можеше да уреди живота му. - Двама от хората ми са простреляни, за бога! А Джефри е със счупена глава. Всичко се прецака.

Хеликоптерът буботеше на площада и вдигаше около себе си концентрични вълни. Висблат извади плик и го хвърли на Диас.

-      Това ще помогне. Вашият депозит, както се разбрахме. Двайсет и пет хилядарки.

Диас го взе.

-      Хората ми са ранени. - Претегли плика на ръка. - Не е достатъчно.

Висблат се завъртя в кръг.

-      Двайсет и пет, за да дойдете - такава беше уговорката. Това, че не спечелихте милион, си е ваш проблем. Казах ви да внимавате. - Мястото като че ли го разсейваше. - Казахте, че сте попаднали в засада. Как точно се случи?

Диас пристъпи неспокойно от крак на крак. Самият той не беше сигурен.

-      Жената се появи изневиделица. Беше въоръжена. После всичко ми е размазано.

Висблат посочи локвата кръв в началото на стълбите.

-      Какво е това? - Количеството кръв не съответстваше на раните, получени от Диас и хората му.

Лейтенантът пристъпи напред да обясни.

-      Беглецът беше ранен при престрелката. Стана случайно - заоправдава се той. - Съвсем случайно.

-      Казах ви, че не бива да пострада! - изригна Висблат.

-      Куршумът мина през крака му - безизразно каза Диас. - Ще оцелее, бъдете сигурен.

-      Разбрахме се да не го наранявате!

-      Стана случайно!

-      Това не е оправдание! - Висблат млъкна, мъчеше се да успокои засилващия се гняв. - Позволили сте една жена да ви разкаже играта. Господи! Направо не мога да повярвам.

Диас нямаше спомен какво точно бе станало след като Уилсън свали слънчевите си очила. Целият епизод му се губеше. Помнеше само как дойде на себе си и откри, че хората му лежат ранени около него.

Висблат успя да се овладее.

-      Взели са колата ви, нали?

-      Зелен джип.

-      В каква посока тръгнаха?

1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 176
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)