И за Америка като за Америка
- Автор: Семов Марко
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Пейо К. Яворов»
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «И за Америка като за Америка». Краткое содержание книги:
Ходя самотен сред това огромно и гъсто стълпотворение, тук животът изглежда много по-различен, отколкото в цялата останала Америка. Някога един мой приятел казваше: две жени и две патки — цял панаир… Бих добавил: и трима французи… Ала самотата си е самота… Отидох до края на улицата, весело им е на хората и тук. Ето ги музикантите — улични таланти, които, макар че за Америка са рядкост много по-голяма рядкост, отколкото за Европа, не липсват и тук… И свирят, та се късат, джаз. Палави немкини подрусват рокче или стържат токче в блус… Според музиката. Бре, ненатанцували се… Що не му ударите и един марш, барем да се знае без всякаква грешка, откъде идвате.
Стигнах до края на квартала, по-точно на тази голяма и палава улица, ала точно там, накрая, взех да ситня крачка. Светлините намаляваха, а групичките мъже се увеличаваха и погледите им взеха да стават доста по-втренчени и закачливи. Я, батювото, назад…
Назад, назад, ала аз съм «балканско чедо на славни деди»… Не знаем ние, троянците, какво е назад… Толкова ли съм страхлив, толкова ли мъжеството ми е на коляното?… Оглеждам улицата, не ми се вижда да е много тъмна. Толкова му е умът на любопитния човек. Ала ние, българите, винаги си имаме и втори акъл, който не закъснява нито секунда. «За какво си търсиш белята? — казва ми той… Видя, каквото видя, хайде сега да се прибираме обратно в хотелчето, да си легнем мирно и тихо…» Тъй ми приказва той, ала краката вървят…
Леко раздвижване настъпва тук-там сред групичките от мъже, край които минавам. Ще патя… Ала още вървя…
— О, сър, при нас е весело — изведнъж подвиква към мен един доста черен негър, и понечва да ме приближи…
Поглеждам го с възможно най-небрежен и разбиращ поглед и отминавам без никаква сигнална система от моя страна… Ала страх ме свива до вдън душа… Ако сега тръгне след мене… Като съм се обурясал тук, в квартала им, в царството им, в леглото им, дето се казва, какво се правя на това-онова… Ако още малко продължи да върви след мен, няма какво — ще хукна, и бяг, бяг… как беше в приказката?…
Негърът направи още няколко крачки, но за мое голямо облекчение, чувам как стъпките му заглъхват зад гърба ми… И научих нещо много важно. Че тия тук не гонят до дупка, както казва в пряк и в преносен смисъл нашият народ. Това, което научавам, е наистина много важно, ала не по-малко важно е и онова, което решавам, че трябва по най-бързия начин да направя — да се озова на съседната, по-осветена улица. Да казвам, че имаше и тук ресторантчета, че имаше и тук тъмни входове, в които виждах мъже да се целуват, че ме спираха още десетина пъти, докато най-после се върнах на спасителната «Бродуей», е излишно… Като съм дошъл дотук, ще ме спират. Който не иска да го спират и подканват, да не идва тук… Ала Америка излезе и в това отношение цивилизована страна. На «Бродуей» вече се чувствах спокоен, едва ли не като у дома си… И доста доволен от себе си. Показах се мъж, видях и това «дъно» на Америка… И най-важното, убедих се, че не са толкова морални, колкото ми се пишат…