Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Тя го погледна смаяно.
— Имам предвид вашето безстрашие — той се усмихна едва забележимо, — а не вашия здрав разсъдък.
Тя се засмя с цяло гърло.
— А пък аз се възхищавам на вашата откровеност, макар и не на вашия такт. Изпитвам твърде голямо облекчение при мисълта, че бихте отделили главата ми от раменете с известно съжаление.
Усмивката му сякаш се изпари.
— Вие бяхте по-близко до гилотината, отколкото ви се струва. Дантон ми каза, че Дюпре вчера ви е зърнал бегло. — Той усети как тя се вцепени като мумия и побърза да я успокои. — Не ви е познал, но всичко е висяло на косъм.
Тя вдигна рамене в недоумение.
— Не мога да се крия дълго време. Това не е в характера ми. Ако не бях заета с грижите и тревогите по Катрин през последните седмици, щях да полудея в къщата.
Каретата спря пред дома на Жан Марк и тя се загърна по-плътно с наметалото.
— Трябваше да кажа на кочияша да спре малко по-нататък. Е, както и да е, навярно Жан Марк още не се е върнал от посещението при мосю Бардо. Au revoir, Франсоа.
Лоран отвори вратичката на каретата и й помогна да слезе.
— Никакво au revoir! — Неприязън лъхаше от думите на Франсоа, който гледаше подире й как изкачва стъпалата. — Мечтата ми е това да бъде окончателно adieu, Жулиет!
Стенните свещници от двете страни на вратата осветиха изцапаното със сажди лице на Жулиет и дяволития поглед, който му хвърли през рамо.
— Ала колко често се сбъдват мечтите ни, Франсоа?
Тя пристъпи прага на къщата и затвори безшумно вратата след себе си.
Глава дванадесета
Жулиет се шмугна в предверието и побягна нагоре по стълбите.
— Каква интересна премяна! Не ми казвай само, че дрехата ти е от Жули Ламартин.
Жулиет се спря. Трябваше да й бъде като обица на ухото, че не е възможно всичко да мине по мед и масло. Като въздъхна, тя се обърна към Жан Марк, облегнал се на сводестата врата към салона и скръстил ръце на гърдите си.
Той я изгледа бавно от главата до петите.
— Ако е от ателието на Жули, тогава здравата са ме преметнали.
— От запасите на Мари е.
— Вехти парцали. Мигар това е най-новата мода? Щуротиите на модата винаги са ме смайвали. Я слез по-надолу и дай да те разгледам отблизо!
Говореше с подкупващ тон, ала устните му бяха неодобрително свити. В началото Жулиет се поколеба, а после заслиза бавно по стъпалата надолу и спря пред него.
— Много смешно! Излизах навън и затова се преоблякох така.
— А, така ли? — Той докосна бузата й и погледна изненадано саждите по върховете на пръстите си. — Та кого трябваше да представляваш? Някой коминочистач ли?
Тя се ограничи само с това да го изгледа.
Той извади батистена носна кърпа от джоба си и почна да трие грижливо пръста си.
— Мисля, че ти казах съвсем ясно какво ми е мнението за твоите излети. И така, къде беше? На разходка ли?
Тя не отвърна нищо.
— Или на обиколка с карета? Моля те, не си прави труда да се криеш зад камари от лъжи. Разбрах, че си се измъкнала още преди час и видях от прозореца, когато каретата спря пред дома. — Той си пое шумно дъх. — Каретата на Дантон, ако не се лъжа. Разпознах кочияша. Дантон ли беше в колата?
— Не, Франсоа.
Нямаше никакъв изход. Жан Марк нямаше да я пусне лесно от лапите си.
— Твоя е вината, дето трябва да се измъквам като крадец от къщи. Ако беше по-снизходителен, щях без… — Във възбудата си тя въобще не забелязваше, че му говори на ти, а той също не обръщаше никакво внимание на това.
— Къде беше?
— В Тампл!
Жан Марк се втрещи.
— В Тампл?
— Да, трябваше непременно да разговарям с кралицата. Как иначе бих могла да разбера къде е скрила „Вихрения танцьор“? Ти твърдеше, че тя била единствената, която знаела скривалището му.
— И ти, значи, си се осмелила да отидеш в Тампл, за да я питаш. — Думите на Жан Марк отекнаха заплашително. — И хич не ти е дошло на ум, че биха могли да те пипнат за вратлето и с почти абсолютна сигурност да кацнеш пред някоя комисия на трибунала и Дюпре да те разпознае на място?
— Защо е целият този шум? Теб нищо не те заплашваше. Ако ме бяха хванали, никога нямаше да призная, че си ми давал подслон.
— Аз не бях застрашен? Какво… — Той занемя, а когато продължи, тонът му беше безизразен. — Голямо успокоение, няма що!
Жулиет кимна удовлетворено.
— Така си и помислих. — Тя понечи да се обърне. — Искам да се изкъпя и да се преоблека. Би ли казал на Мари да изчака още малко с яденето?
— Не, няма да казвам нищо на Мари. — Жан Марк хвана Жулиет за раменете и я обърна към себе си. — И ти си придумала Франсоа да ти помогне при тези щуротии?