Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Световните дървета много се впечатляваха от всякакви механизми. Тъй като гората използваше само биоенергия, органичното й съзнание имаше ограничени познания за зъбни колела, бутала и шайби и младият жрец Солимар беше описал усърдно всяка част и елемент на многобройните двигатели и летателни уреди. Сега световната гора съхраняваше цялата информация и му я предоставяше при нужда, когато трябваше да ремонтира някоя повредена част. Достатъчно беше само да се включи в телевръзката, за да намери достъп до интересуващия го проблем.
Солимар направи още по-широка спирала, но опожарените пространства нямаха край.
— Май скоро няма да имаме възможност за тренировки по дървотанцьорство. Пък и време.
Двамата обичаха да разговарят за общата си страст към този спорт и за движенията, които владееха. Но в момента подобни забавления бяха немислими.
— Да — съгласи се Сели.
Няколко паднали дървета бяха заприщили един поток и водата беше наводнила ливадата и задушаваше оцелелите от огъня растения.
— Трябва да изпратим работници да разрушат бента. Водата трябва да потече надолу и да напоява земята.
Сели проследи пресъхналото корито.
— Това не е ли един от потоците, които се вливат в Огледалните езера? Селището там…
— Напълно е разрушено. Летях вече дотам. — Яките му рамене потръпнаха. — Червейните кошери са натрошени на трески. Не забелязах нито един оцелял.
Сели го прегърна по-силно. Въздухът миришеше на изгоряло. Плътните облаци се бяха скупчили и тя се надяваше да завали дъжд, ЗА да прогони миризмата и да изкъпе гората, да я освежи и почисти.
Но за това трябваше още много, много време.
— За днес достатъчно — каза Солимар. — Да се връщаме да докладваме.
Стрелнаха се обратно към далечния гъбен риф отвъд смътния хоризонт.
48.
Рлинда Кет
Да лети с „Ненаситно любопитство“ й доставяше неизменно удоволствие и Рлинда би полетяла с кораба си навсякъде, където би поискала Ханзата. Двамата с БиБоб имаха достъп до необходимото за целта екти, тъй като превозваха продоволствие и колонисти до новата мрежа от населени светове.
В момента изпълняваше товарен полет, но по специалната молба на самия председател Венцеслас целият й маршрут беше в строга зависимост от единствения пътник на борда. Тя се усмихна на настанилия се в седалката на втория пилот мъж.
— Приятно ми е, че отново си на борда, Дейвлин.
— Признавам, че и на мен ми е приятно да се срещнем отново, Рлинда. Странно, не съм ли прав?
— Председателят знае, че сме стари дружки. Или не си падаш много-много по приятели?
— Не са много. Особено след като започнах да работя за Ханзата.
Тя включи на автопилот и се отпусна върху облегалката на подсилената седалка.
— Значи е дошло време за малко почивка и истински живот. Искаш ли да поиграем на една игра, докато летим? Имам голям избор развлекателни опции.
— Не.
Тонът му не беше груб, а безразличен.
Рлинда се усмихна сдържано — знаеше, че е костелив орех.
— Да искаш да ти приготвя нещо специално за вечеря? Имам доста рецепти.
— Не.
Тя потри ръце.
— Ами в такъв случай да побъбрим за разтуха?
— Не.
Тя примигна.
— Май само ти досаждам, Дейвлин. Признай си.
— Да.
— Мислех си, че шпионите са любезни и се нагаждат към всякакви ситуации.
— Не съм шпионин, а специалист по смътни загадки и екзосоциологичен изследовател.
— С други думи, тотално лишен от възпитание шпионин.
— Това май обобщава всичко.
Той я изненада с ослепително лъчезарната си усмивка — за първи път го виждаше да се усмихва.
— Имаш изумителна усмивка, Дейвлин. Трябва да я използваш по-често.
— Тъкмо затова не го правя. Твърде много хора биха се впечатлили.
Рлинда въздъхна и го потупа майчински по китката. Да поддържаш разговор с него беше все едно да ти вадят зъб, но тя все пак се забавляваше.
Дейвлин беше уравновесен, прям и дискретен. Косата му беше късо подстригана, а по лицето му човек би могъл да определи възрастта му в широката граница между двайсет и четирийсет години. Беше висок, със съразмерно тяло. Забележителното в чертите му беше, че не бяха забележителни с нищо. Нищо чудно, че другите колонисти не го забелязваха много-много.
— Крена е много приятна. Била съм само няколко пъти там, но ми се струва уютно местенце.
— Така е. Спокойно. Обикновено. Хората там ми допадат. — Дейвлин погледна осеялите пространството звезди. — В сравнение със скоковете през кликиските транспортали и проучването на неизвестни координатни плочки ще е перфектна почивка. Свърших достатъчно работа за Ханзата — от шпионаж до пряко участие в сражения. Някои от ранните ми мисии като оперативна сребърна барета бяха доста… гадни.