Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Вивани издири адреса, но за нещастие свръзката в Рим го изпрати в римския отдел вместо в Милано на Каули. Там естествено не знаеха нищо за важността му, нито пък за враждата между Каули и Хеснер. Така бе загубен още един ден.
Накрая Каули сам издири адреса и позвъни в Рим, като им каза да проверят незабавно апартамента, защото може да е свързан с посещението на Меир. Каули все още работеше само с предположения, но вече беше убеден, че се готви нещо много сериозно.
Когато „Мосад“ откри апартамента, той вече бе опразнен. Но след като го претърсиха, откриха нещо важно: къс хартия, на който бе нарисувана задната част на самонасочващ се снаряд тип „Стрела“ и няколко думи на руски, които обясняваха действието му.
Сега Каули просто полудя. Оставаха два дни до пристигането на министър-председателката, а наоколо гъмжеше от хора на ООП. Операцията бе в пълен ход, самонасочващи се снаряди, а Меир се кани да каца. Но от всички тези неща сигурно бе само последното.
В резултат все пак Меир бе уведомена за съществуващата опасност, но отговорът й до шефа на „Мосад“ гласеше:
— Ще се срещна с папата. От тебе и момчетата ти зависи безопасността ми.
Тогава Каули реши да се види с Хеснер, за да обсъдят дали да помолят за помощ местните служби за сигурност. Хеснер се полакоми да се заеме с всичко сам и затова благодари на Каули за сътрудничеството и добави:
— Ти работиш в Милано. Това е Рим. — И така го отпрати. Като шеф на „Цомет“ в Рим Хеснер автоматично поемаше цялата отговорност по случая. Ако някой от началниците му в Израел проявеше желание да се захване с работата, трябваше да се дигне и да дойде в Рим, за да ръководи нещата. По онова време такова нещо не ставаше, но днес може би положението е различно.
Все пак Каули се тревожеше повече за безопасността на министър-председателката, отколкото за юрисдикцията. Затова се опъна на Хеснер.
— Оставам — настоя той.
Хеснер побесня и се свърза с главното управление, за да се оплаче, че Каули внася смут в дейността на организацията. Тогава от Тел Авив наредиха на Каули да се оттегли моментално обратно в Милано.
Но Каули не напусна Рим. Със себе си доведе двама от миланските катси, а тамошната база остана празна. Обясни на Хеснер, че само ще обикалят наоколо, без да се намесват в работата им. Хеснер не бе във възторг и от това, но юрисдикцията и бездруго вече бе нарушена, така че изпрати целия личен състав на летището и в околностите му, за да търсят и най-малкия намек за терористична дейност. Обаче ООП допускаше, че „Мосад“ знае повече, отколкото в действителност бе, и затова взеха допълнителни предпазни мерки — пренощуваха недалеч от брега в колите си. Ето защо „Мосад“ неоткри нищо, независимо че провериха всеки хотел и туристическа спалня в околностите на Лидо ди Остия, а също и явките на ООП. Това стана през нощта на 15 януари, часове преди пристигането на Голда Меир.
Понеже знаеха обсега на този тип снаряди, поне можеха да се ориентират къде да търсят преди приземяването на самолета на Меир, въпреки че районът бе доста голям — около пет мили широк и тринадесет дълъг. Проблемът допълнително се усложняваше от глупавото решение на Хеснер да не казва нищо на местната полиция. „Стрелата“ може да се задейства и от разстояние. Когато мишената влезе в зоната на поразяване, се задейства електронен сигнал: веднъж изстреляна, тя и сама ще достигне целта. Терористите можеха да нагласят апаратурата специално за времето на пристигане на самолета на Меир, тъй като знаеха от собствените си агенти кога е тръгнал от Париж. Знаеха също, че е самолет на „Ел Ал“ — единственият по това време на деня.
Римското летище „Леонардо да Винчи-Фиумичино“ по това време беше наричано от служителите на „Алиталия“ не иначе, а „най-лошото в света“. Претъпкано, с вечни недоразумения, самолетите почти винаги закъсняваха, понякога и с повече от три часа, защото летището разполагаше само с две писти, които обслужваха по 500 самолета дневно във върховите натоварвания.
Разбира се, Меир щеше да се ползва с първостепенно предимство, но суматохата из аерогарата допълнително усложняваше работата на „Мосад“. Трудно можеше да се открие дори група терористи, въоръжени с ракетни установки.