Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Много добре — реши Амеротке. — Разкажете вашата история.
— Роден съм в Тива, син съм на търговец. Единствено дете съм. Майка ми умря млада. Бях много старателен ученик и исках непременно да стана учен. Баща ми забеляза това и ме записа да уча за жрец-лечител в Храма на Птах. Водех спокоен, безоблачен и тих живот. Изпъквах в учението и накрая бях приет в Къщите на живота в Храма на Птах. Създадох си добри приятелства: първожрецът Ени, Хинкуи, Мабен, Минакт и Усербати ми бяха другари и смятам, че ще бъдат такива и сега. Не се ожених, но създадох дълбоко приятелство с хесетката Хутепа. Тя имаше вълшебен глас — с копнеж добави той, — чист и лек като на славей. О, тя можеше да затанцува и да ме дразни, да се закача с мен, да ме подлуди! Бях като една от птиците във вашата градина. Живеех щастливо и доволно. Това беше допреди около пет години, когато историите за ужасните отравяния из града току-що бяха започнали да изплуват на повърхността. И както знаете, много хора бяха убити по най-различни ужасяващи начини из цяла Тива. Някои от отравянията бяха сред висшата класа. Но всички те имаха едно общо помежду им — жертвите или техни близки наскоро бяха посетили Храма на Птах и имената им можеха да се открият в книгите за жертвоприношенията или в храмовите регистри. Домът на Птах се слави като лечебница. Ние не сме само жреци, повечето от нас са лекари. Хората се тълпят при нас със своите болести и според клетвата си ние сме задължени да лекуваме и най-бедните. Познанията ни в областта на медицината са много широки. Аз съм специализирал заболявания на стомаха и на ануса. Скандалът с отравянията беше буря, която, поне аз си мислех така, не ме засягаше. Накрая обаче се появиха подозрения, че Рекхет, който и да е той, сигурно е жрец-лечител от Храма на Птах. Един от най-добрите ни практикуващи лекари, Усербати, заяви, че има подозрения за онова, което се случва. В онази позорна нощ, точно при започването на разлива, той организира банкет, като покани мен и още трима колеги да присъстваме. Искаше да обсъди своята теория, преди формално да я изложи пред първожреца Ени.
— И кой знаеше за това?
— Ени и, струва ми се, неговите двама племенници Мабен и Хинкуи. Други също може да са знаели — Кену се усмихна. — Клюките и слуховете са нещо широко разпространено сред храмовите свещеници.
— Имахте ли някакви подозрения? — попита Амеротке.
— О, подхвърляха се разни имена. Дори споменаха Ипуе. Той бе голям покровител на храма, но пък нали жена му бе изчезнала… — Кену повдигна вежди. — Макар, разбира се, тя да не е изчезвала, нали? Слуховете за трупа й, открит под купчина компост в градината на Ипуе, са плъзнали из цяла Тива.
— Продължавай — настоя Амеротке.
— Вечерта, в която се организира този банкет, бях тръгнал натам, когато получих повикване. Едно момче дотича и ми каза, че в Къщата на здрача, храмовата болница, има стар свещеник, който е болен и иска да ме види. Когато отидох в Къщата на здрача, не намерих подобен пациент. И други неща ме забавиха. Спрях да поговоря с приятели. Отидох да потърся Хутепа. Точно се канех да се присъединя към приятелите си на банкета, когато видях стражите да тичат. Слугите, обезумели от ужас, ми казаха, че Усербати и трима негови приятели са били убити. Направих ужасна грешка: паникьосах се!
— Защо — попита Амеротке, — след като си бил невинен?
— Не мога да отговоря на това, господарю съдия: просто предчувствие за злото? Не, не! Беше много повече от това… Същото казах и на Хутепа. Сякаш някой ме наблюдаваше, сякаш някой беше ходил в стаите ми, макар че първоначално отдавах всичко това на параноята, предизвикана от всички приказки за Рекхет и злодеянията му. Казах на Хутепа, че няма да се върна в стаите си, а ще потърся убежище в града, в изоставена стая над една винарна в квартала на медникарите. Хутепа ме държеше в течение на събитията. Обхвана ме ужас, когато научих какво точно се е случило. Моето предчувствие се бе оказало вярно. Четиримата ми приятели бяха убити от смъртоносна отрова. Меджаите претършували стаите ми и намерили разни отвари и прахове, да не говорим за богатството, за което нищо не знаех. Господарю съдия, имах някакво понятие за отровите, така че вече бях анатемосан. Намериха също и проклятие с името на Усербати, уличаващо мен като негов автор, намериха го в неговата стая, откриха и документи, в които той уж твърдял, че подозира мен. Господарю съдия, какво можех да сторя? Доказателствата уличаваха мен като Рекхет. Освен това бях загрижен и за Хутепа. Казах й, че ако бъда арестуван, тя може да бъде обвинена като съучастник. Знаех това-онова за закона, както и за страха в храма от скандал. Реших да се призная за виновен, да приема доживотна присъда в оазиса, вместо да бъда екзекутиран, защото докато си жив, винаги има надежда. Ако казусът ми беше препратен при вас, господарю съдия, каква присъда бихте издали, въпреки моите възражения и настоявания, че съм невинен? Използвах онези дни, за да се приготвя. Измъкнах се от скривалището си. Отидох до библиотеката и проучих картите на западната пустиня, най-вече местоположението на затворническите оазиси. Освен това казах на Хутепа, че когато й дам сигнал, трябва да отиде и да информира Меджай къде се укривам. Това щеше да я постави извън всяко подозрение. — Той сви рамене. — Останалото ви е известно.