Школа за магии (Книга първа)

— Ще се наложи ти да го направиш. Кажи му, че за него ще се погрижи някой друг. Ще уточните подробностите. Не го изпускай.

— Ще го измъкнем ли?

— Ако ти даде това, което му поиска.

— А защо не изритаха и тебе? — попита Лиза Алеви. — Ти си тоя, дето насочи пистолет срещу Буров.

— Ами — отговори Алеви — самото КГБ иска аз да си остана тук, водено от принципа, че е по-добре да си имаш работа с дявола, когото познаваш. А и ако ме бяха изритали, тогава и ние щяхме да изритаме техния висш резидент във Вашингтон, така както се случи през 1986-а. Това пък ще доведе и до други изритани. Вече никой не иска това да се случва. Резултатът е равен — два на два.

— Дипломацията притежава някаква невероятна алогичност, която се превръща в своего рода нейна логичност — отбеляза Лиза.

— Ще сложа мисълта ти в рамка и ще я закача в обезопасената стая на посланика. — Алеви се усмихна на Лиза и се загледа за момент в нея, след това попита, като се опитваше гласът му да звучи по-меко: — Е, лейди Лиза, къде ще прекарате отпуската си?

— Не знам… това ми дойде съвсем изневиделица. Сигурно в Ню Йорк…

Алеви погледна Холис:

— А ти?

— Не съм много сигурен. Предполагам, в Лондон, за да се заема с оная работа. После, може би, в Япония — да видя как старите се справят с религията на Зен. След това — в Ню Йорк, да видя брат си, който не желае да напуска своята астрономическа зона. — Замисли се и добави: — Може да отида и до Ню Канаан, за да изкажа съболезнования на семейство Фишър.

— И аз ще отида — кимна Лиза.

— Да не сте посмели — каза Алеви ядосано. — Добре ще се погрижат за вас, ако се опитате да проявите съпричастие. И двамата можете да си изберете да работите където пожелаете по света, с изключение на страните зад желязната завеса. Това ви предлагат.

Лиза продължи думите му:

— Стига да не сме заедно. Това твоя идея ли беше?

— Няма да удостоя този твой въпрос с отговор.

— Е, аз ще обсъдя всичко това с моите хора — изправи се Холис. — Моята служба има предимство при уреждане на подобни въпроси.

— Свърши ли?

— Не. Сега бих искал да ми разкажете за отклонението си до Бородино.

— Няма много за разказване — отговори Холис. — Все пак аз наистина застрелях двама от патрула на КГБ.

— Господи! Сериозно ли говориш? — скочи на крака Алеви.

— За съжаление да.

— Боже мой! От това им е прекипяло. Защо, по дяволите, не ми каза? Големи късметлии сте, щом сте още живи.

— Беше неизбежно.

— Добре, добре. Какво друго се случи при Бородино?

— Ще ти дам подробен доклад преди отпътуването си. — След кратка пауза той продължи: — Но както се казва сред дипломатическите кръгове, quid pro quo8.

— Не искаш ли сега да го направим? — запита в отговор Алеви. — Е, но както също се казва, аз няма да се съглася при каквото и да е задължително условие. Ще ми кажеш всичко без никакви предварителни условия и без каквито и да е гаранции, че ще получиш нещо в замяна. Ако не го направиш, ви гарантирам и на двамата, че покривът над главите ви ще се срути.