Венец от трева (Част III: Омразата)

— Донеси ми бронята и меча. — След което се обърна към Лукул: — Веднага да се свири сбор.

Час по-късно се изкачи на дървената площадка, издигната в единия край на плаца. Носеше пълно бойно снаряжение, с тази разлика, че вместо шлем носеше вечната си шапка. „Бъди какъвто си, Луций Корнелий — повтаряше си той, — нека всички видят в теб своя Сула.“

— Е, народе — обърна се той към войниците си с ясен глас. — Излиза, че въпреки всичко няма да се сражаваме срещу Митридат! Стояхме тук няколко месеца и чакахме ония, дето се разпореждат в Рим — забележете, че нямам предвид консулите, — да вземат някакво решение. И ето какво им измислиха умните глави: върховното командване във войната срещу Митридат трябва да бъде предадено на Гай Марий по волята на плебейското събрание. Римският Сенат повече не съществува, тъй като малцината останали сенатори не могат да съберат дори кворум. Отсега нататък всички решения по въпроса за войната и мира, за това, как да се печели или изгуби една война, ще бъдат вземани от плебса… Под вещото ръководство на народния трибун Публий Сулпиций Руф.

Сула замълча за миг, колкото да остави време на войниците да обсъдят помежду си новините и да ги предадат на онези от задните редици, които не го бяха чули. Щом легионерите утихнаха, той продължи спокоен и невъзмутим — още Метробий го бе научил как да прикрива чувствата си пред публика.

— Разбира се — говореше Сула, — има една малка подробност, а тя е, че аз съм законно избраният римски консул и че по всички обществени правила аз съм този, който трябва да избира дали ще командва или не римската армия. Римският Сенат отдавна ми гласува проконсулски империум за цялата война, която ще водя срещу понтийския цар Митридат. Аз се възползвах от тези си права и лично избрах на кои легиони да гласувам доверие. Избрах вас. Защото вие сте моите войници, тези, с които спечелих една война, за да се втурна веднага във втора. Можех ли да не избера вас? Нима има други легиони, които да познавам по-добре от вас? Нима има друг пълководец, когото вие да познавате по-добре от мен? Аз не ви обичам, въпреки че един Гай Марий обича своите войници. И се надявам вие да не ме обичате, нищо че войниците на Гай Марий обичат своя пълководец. Но пък и никога не съм смятал, че началник и подчинени трябва да бъдат влюбени едни в други, за да си свършат добре работата. Искам да кажа, защо да ви обичам? Та вие сте просто една сбирщина от разбойници, извадени от най-гнусните канавки по римските улици! Затова пък само боговете са ми свидетели колко ви уважавам! Ден след ден съм изисквал от вас да дадете най-доброто, на което сте способни, и боговете могат да потвърдят, че сте ми го давали!