Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Повръща дълго. Не искаше да мине отново през преддверието, затова излезе през един от прозорците.
Улиците бяха почти пусти — безредиците отдавна бяха потушени. Малцина окъснели бързаха към домовете си, а в сенките се спотайваха опасни типове. Един разтреперан опърпан жрец обаче нямаше нищо за крадене, така че го оставиха на мира.
Нощният вятър в лицето му му помогна да се съвземе. Кратко спиране до един фонтан при входа на нещо, което трябваше, да е публичен дом, му позволи да оплакне кръвта от ръцете си. Под ноктите му все пак остана засъхнала кръв, но точно сега не му се искаше да я чисти с ножа.
За Илакули беше чувал. И имаше един човек в града, който щеше да знае местонахождението му.
Аракаси закрачи бързо в нощта.
Хокану тичаше. Двата изтощени коня се тътреха до него на поводите с плувнали в пяна гърди. Страхът за живота на Мара го държеше на крака дълго след като мускул и жили се бяха скапали от умора. Още носеше препаската на разкаялия се грешник. От облеклото, което си беше прибрал от хана, се беше спрял само за да завърже сандалите. Останалото беше натикал в дисагите на дорестия кон и сега приличаше на просяк, полугол и покрит с прах и пот.
Единствената му грижа беше рецептата за противоотровата, която предлагаше последна надежда за жена му.
В низините плъзна мъгла и придаде призрачен вид на дървета и синори в предутринния сумрак. Молитвената порта на Чочокан надвисна тежко от белотата като нещо от земите на духовете, владенията на Туракаму, Бога на смъртта. Хокану влезе под нея, без да обръща внимание на изрисуваните свещени фигури, и продължи да залита напред, воден само от мисълта, че тази порта бележи началото на края на пътуването му. Границите на имението минаваха в следващите хълмове и през дефиле, охранявано от собствените му патрули. Там щеше да има бегач и доверен офицер, с още един човек, обучен за полеви лечител. С малко късмет в припасите му щеше да има от билката за противоотровата, а всяка господарска кухня държеше запас от мед на червена пчела.
Надяваше се Добрият бог да му прости, че е пренебрегнал молитвата за преминаване, която портата трябваше да вдъхнови. Но не му беше останал дъх за молитва и знаеше, че ако спре, ще се просне на земята в не свяст. Капнал от умора, мина под арката и навлезе в перлените мъгли зад нея.
Конете усетиха засадата преди него.
Големият дорест скопец заора на място и изпръхтя, а кобилата се дръпна уплашено. При внезапното спиране Хокану залитна напред и изпъшка безпомощно. Но стрелата, пусната от крайпътния гъсталак, профуча на педя покрай него и изтрака безвредно в камъка.
Хокану мигновено сръга коня с лакът и той се завъртя като обезумял. Пръхтящата кобила заподскача на място, а конят изцвили и зарита. Хокану издърпа меча от ножницата на седлото и под прикритието на побеснелите животни се присви в свода на молитвената порта на Чочокан.
Не посмя да допусне, че дебнещият в засада е само един. Бързо се помоли на Добрия бог дано дебнещите го, които и да са, да не познават конете от варварския свят, защото двете животни бяха единственият му шанс да остане жив.
Все още вързани за повода, конете се замятаха пред арката, скопецът решен да се защити с хапане и ритници, а паникьосаната кобила се въртеше в кръг, дърпаше се и се вдигаше на задните си крака в опит да побегне. Хокану се надяваше, че никой убиец, роден на Келеуан, няма да рискува да скочи под тези тъпчещи и ритащи копита, за да нахлуе през портата и да го порази. Единственият избор за нападателите му беше да го заобиколят през входа от другата страна, а за слава на Чочокан отдавна мъртвият лорд на Минванаби, вдигнал този жертвен дар на бога, беше харчил с щедра ръка. Портата беше масивна, от камък и дърво, с коси опорни стени, за да крепят голямата й тежест. Имаше пищни ваяния, позлатени шпилове и множество вътрешни сводове, ниши и молитвени кътчета. Шестима стрелци можеше да се скрият вътре и сериозно да затруднят движението: несъмнено истинската причина зад посветителния жест на древния лорд.