Господарка на Империята

— Сега ще говориш ли? — попита небрежно.

Корбарг кривна глава за не. Беше плувнал в пот. Простена изпод парцала, но погледът му остана войнствен.

Аракаси въздъхна.

— Щом държиш. Макар че те предупреждавам, истинската болка още не е започнала. — Ръката му с ножа се задвижи с изключителна точност и мускулът на корема на жертвата му се разцепи.

Корбарг изврещя приглушено. Без да го слуша, Аракаси издърпа прерязаните вени и ги стегна с конец. После ножът му се зае с оголените черва и кръвта затече по-бързо.

Подът под краката му стана хлъзгав като в касапница и въздухът доби същата миризма. Корбарг не можа да удържи повече мехура си и вонящата течност се изля на локва.

— Е? — каза Аракаси и погледна продавача на отрови в лицето. — Имаш ли да кажеш нещо? Не? Тогава, боя се, че се налага да поработим по нервите.

Ножът се вряза в жива тъкан, отдели сноп нерви и остърга много леко.

Корбарг се замята безпомощно. Очите му се подбелиха и той припадна.

След малко обаче главата му се вдигна рязко, понеже лютива миризма изпълни ноздрите му. Докато мигаше объркано, силни ръце изляха смрадлива течност в устата му — Аракаси стисна носа му, за да го принуди да преглътне. Болката се усили до заслепяваща агония.

— Сега вече ще проговориш — каза Аракаси. — Иначе ще продължа това до сутринта. — Избърса лепкавия от кръв нож, грижливо го затъкна в пояса си и се пресегна да развърже възлите, които пречеха на Корбарг да говори. — После, когато дойде жена ти, ще се заема и с нея, да видим тя дали знае нещо.

— Демон! — изпъшка Корбарг. — Дявол! Дано да гниеш телом и духом и да се върнеш в следващия живот като гъба!

Аракаси го погледна равнодушно, бръкна в кървавата рана и щипна.

Писъкът на Корбарг раздра въздуха.

— Името — подкани го неумолимо Началникът на шпионите.

И от устата на Корбарг се засипаха думи, плюс името.

— Илакули — повтори Аракаси. — Продавач на слухове, който може да бъде намерен на Улицата на Скръбните сънища.

Търговецът на отрова кимна. Лицето му бе прежълтяло.

— Мисля, че е от тонга Хамой.

— Мислиш? — Аракаси въздъхна все едно, че поправяше дете. — Аз го знам.

— А жена ми?

— Тонгът може да я издири. Това е риск, за който си знаел, когато си се съгласил да им продадеш отровата. Но аз ще съм на часове оттук, когато се прибере, тъй че в това отношение тя е в безопасност.

Посегна и бързо преряза гърлото на Корбарг.

Отскочи, щом кръвта плисна и жертвата му изрита за последно, и загаси фитила на лампата. Мракът милостиво скри касапницата.

Аракаси — ръцете му трепереха — загърна халата на Корбарг и затегна пояса, за да не бъде посрещната младата му жена на връщане с най-гадните подробности от случилото се. Сряза връзките и положи тялото все едно Корбарг е заспал на пода. За кръвта не можеше да направи нищо. Изтри пръстите си колкото можа в окаченото на стената молитвено килимче, единственото нещо, което можеше да послужи за кърпа. След това, в ъгъла на спалнята на Корбарг, най-после се предаде на нервите си — коленичи над едно неопразнено нощно гърне и заповръща.