Кралица на сенките

Елин успя да укроти тракащите си кости чак след десет пресечки, а през цялото това време обмисляше дали изобщо да им разкрива какво е видяла и какви са плановете ù. Но щом влезе в апартамента си и зърна Едион да крачи нервно край прозореца, отново я обзе тревога.

– Гледай само – провлачи тя, сваляйки качулката на пелерината си. – Прибирам се жива и здрава.

– Каза два часа, нямаше те цели четири.

– Имах си работа. Работа, която само аз можех да свърша. Затова се наложи да изляза. Ти не си в състояние да кръстосваш улиците, особено ако има опасност...

– Увери ме, че няма никаква опасност.

– Да ти приличам на оракул? Винаги има опасност – винаги.

Слабо казано.

– Вониш на канал – тросна ù се Едион. – Ще ми обясниш ли какво си правила там?

Нямаше особено желание.

Едион потри лицето си.

– Имаш ли някаква представа какво ми беше да седя тук и да те чакам? Каза два часа. Как да не се уплаша?

– Едион – подхвана тя с възможно най-спокойния си тон, сваляйки ръкавиците си, за да хване мазолестата му ръка, – разбирам те, наистина.

– Толкова важна работа ли имаше, че не можа да изчака ден-два?

Изцъклените му очи я гледаха умолително.

– Трябваше да разузная.

– Май много те бива в полуистините.

– Първо, само защото ти си... ти, не означава, че съм длъжна да ти давам сведения за всичките си действия. И второ...

– Ето, пак започна със списъците.

Тя стисна ръката му достатъчно силно, че да спука костите на по-немощен мъж.

– Щом не одобряваш списъците ми, не се дрънкай с мен.

Той впери вбесен поглед в нея, тя му отвърна със същия.

Непоклатими, непреклонни. И двамата бяха издялани от един и същ камък.

Едион въздъхна и сведе поглед към сключените им ръце. Отвори своята, за да огледа дланта ù, набраздена с белезите на кръвната ù клетва към Нехемия и тази към Роуан от мига, в който бяха станали каранам и магията им ги бе свързала във вечно единство.

– Трудно ми е да не мисля, че имаш всичките си белези по моя вина.

О!

Отне ù малко време, но все пак успя да вирне дяволито брадичка с думите:

– Моля те. Половината съм си ги заслужила. – Показа му малкия белег от вътрешната страна на китката си. – Виждаш ли този? Един ме поряза със счупено шише, след като го излъгах в кръчмарска игра на карти и опитах да открадна парите му.

От гърлото му се изтръгна приглушен звук.

– Не ми вярваш ли?

– О, вярвам ти. Просто не знаех, че си толкова скапана картоиграчка, че ти се налага да прибягваш до измами.

Едион се изкиска тихо, но страхът остана в очите му.

Затова Елин отгърна яката на туниката си, за да му покаже фината огърлица от белези по шията си.