Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Говоря това, което виждам.
Вятърът бе катурнал едно от гърнетата с билки и Луси се приближи до етажерката, за да го вдигне. Уханието на розмарин и лавандула й напомни за Източната градина13 в Белия дом, но тази вечер мислите й бяха заети с нещо друго.
- Да си уязвим, не е грях. Ти ми каза, че си срещнала някого, но не се е получило. При такива случаи много жени изпадат в депресия.
- Мислиш, че съм намерила утеха на дъното на кутия с шоколадов сладолед?
- Доста честа утеха.
- Само че аз съм тази, която сложи край - рече Темпъл горчиво.
Луси взе лейката.
- Това не прави раздялата по-малко болезнена. Говоря от личен опит.
Темпъл бе прекалено погълната от собственото си нещастие, за да се впечатлява от проблемите на Луси.
- Макс ме нарече страхливка. Можеш ли да повярваш? Аз? Страхливка? Макс беше... - Тя изобрази кавички. - „Стига, Темпъл, можем да се справим.“ - Ръцете й се отпуснаха. - Не става.
- Сигурна ли си?
- Повече от сигурна. Някои проблеми никога не може да се разрешат. Но Макс... - Тя се поколеба. - Макс е от тези хора, за които чашата не само е наполовина пълна, но и наполовина пълна с фрапучино. Да гледаш на живота през розови очила, е доста нереалистично.
Луси се запита дали в случая географията няма вина: Макс живееше на Източното крайбрежие, а Темпъл - на Западното. Или може би Макс беше женен. Луси няма да разпитва. Макар че умираше от любопитство.
Но тактичността на предишната Луси стигаше само дотук. Тя остави лейката и се приближи до шезлонга.
- Не съм гледала много епизоди от „Островът на дебелите“... - Всъщност почти не бе гледала реалитито. - Но доколкото си спомням, консултациите с психолог са част от шоуто. - Много добре си спомняше. В предаването участваше жена психолог, която се появяваше в червени бикини и даваше консултации на участниците, живеещи в колибата - разбира се, всичко бе заснето с камера.
- Доктор Кристи. Тя е пълна откачалка. Има сериозни увреждания на хранопровода, благодарение на годините, когато си е бъркала с пръст в гърлото. Всички психолози са откачени.
- Понякога тъкмо жизненият опит ги прави добри в работата.
- Нямам нужда от психар, Луси. Въпреки че наистина съм ти благодарна, задето постоянно изтъкваш колко съм луда. Аз имам нужда единствено от воля и дисциплина.
Този път Луси нямаше намерение да бъде доброто момиченце.
- Ти също се нуждаеш от консултации. Панда не може вечно да виси над главата ти. Ако не разбереш...
- Ако не разбера какво ме измъчва... Дрън-дрън-дрън. Господи, ти говориш също като доктор Кристи.
- Тя все още ли си бърка с пръст в гърлото?
-Не.
- Тогава може би трябва да се вслушаш в думите й.
- Чудесно. - Темпъл скръсти ръце пред гърдите с такъв замах, че беше истинско чудо, че не си пукна някое ребро. - Ти смяташ, че имам нужда от консултации? Ти си нещо като социална работничка, нали?
- От години не съм. Понастоящем работя като лобист.
Темпъл махна пренебрежително, сякаш беше едно и също.
- Давай, консултирай ме. Да чуя. Кажи ми как да се избавя от желанието да поглъщам мазни и сладки храни, с високо съдържание на въглехидрати.
- Боя се, че ще трябва сама да го разбереш.
Темпъл скочи от шезлонга и влетя в къщата, затръшвайки вратата зад гърба си като сърдита тийнейджърка. Луси въздъхна. Тази вечер най-малко искаше подобни разправии.
След няколко минути Панда се качи по стълбите на верандата. Луси реши, че за днес разговорите й стигат, и тихомълком се изсули навън.
Тъкмо беше заспала, когато мобилният й телефон иззвъня. Затърси опипом нощната лампа, после се протегна към телефона.
- Здрасти, Луси. Надявам се, че не те събуждам. - Веселото чуруликане на Мег прозвуча малко фалшиво. - Е, как си?
Луси отметна косата от челото си и се взря в часовника върху нощното шкафче.
- Един часът сутринта е. Как мислиш, че съм?
- Наистина ли? Тук е само полунощ, но понеже нямам представа къде си, не е лесно да пресметна часовата разлика.
Луси схвана сарказма, но Мег нямаше право да я критикува. Вярно, че Луси не бе казала на най-добрата си приятелка къде се намира - всъщност почти нищо не й бе разказала - но Мег беше не по-малко уклончива. При все това Луси знаеше, че Мег се тревожи за нея.
- Няма да е задълго. Аз... ще ти кажа веднага щом мога. Точно сега всичко е малко... объркващо. - Претъркули се настрани. - Нещо не е наред ли? Звучиш ми притеснена.
- О, нещо определено не е наред. - Последва дълга пауза. -Какво ще кажеш, ако... - Гласът на Мег се повиши с половин октава, когато изстреля на един дъх: - Какво ще кажеш, ако се пробвам с Тед?
Луси седна в леглото, вече напълно разсънена, но не напълно сигурна, че е чула правилно.