Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Той кръстоса глезени. Пурпурни палми се разпиляха в звездна пътека, разцъфнаха оранжеви божури.
- Не може да си ченге и да не умееш да общуваш с деца.
- Всякакви банди, а?
- Банди. Липса на грижи. Насилие. Каквото ти дойде на ума.
По време на работата си Луси бе видяла много проблемни деца, макар да подозираше, че той се бе срещал с много повече.
Това й се струваше странно. Толкова бе свикнала да гледа на Панда като на съвършено чужд човек, че никога не й бе хрумвало, че двамата биха могли да имат нещо общо.
- Софи не искаше да те пусне.
Сребриста плачеща върба проблесна в тъмната нощ.
- Сладко хлапе.
Дали бяха виновни нощта, фойерверките, емоциите след това, което би могло да се превърне в ужасна трагедия, но следващите думи се изплъзнаха неканени от устните й.
- Някой ден от теб ще стане прекрасен баща.
Кратък, рязък смях.
- Това никога няма да стане.
- Ще размислиш, когато срещнеш подходящата жена. - Думите прозвучаха прекалено сантиментално и Вайпър й се притече на помощ. - Ще разбереш, когато я видиш. Ще е с криви палци, не особено придирчива.
- Не - усмихна се той. - Едно от многото преимущества на съвременната медицина.
- Какво искаш да кажеш?
- Вазектомия. Дар от медиците за такива като мен.
Залп от експлозии разцепи въздуха. Това беше толкова погрешно. Тя го бе видяла днес с децата, беше свидетел колко непринудено се държа с тях. Никога не би трябвало да прави нещо толкова безвъзвратно.
- Не мислиш ли, че си твърде млад, за да вземаш подобно решение?
- Когато става дума за деца, аз се чувствам стогодишен.
Тя твърде дълго се бе занимавала със закрила на деца, за да не знае с какво се налага да се сблъскват полицаите. На мъждивата светлина лицето му й се стори изтерзано, сякаш преследвано от призраците на миналото.
- Виждал съм прекалено много трупове - поде той. - Не само тийнейджъри, но и съвсем малки деца - петгодишни хлапета, на които още не са им паднали млечните зъби. Деца, станали жертва на експлозии, с откъснати крайници. - Тя наклони глава. - Виждал съм родители в най-лошия ден от живота им -продължи Панда. - И си обещах, че никога няма да преживея нещо подобно. Най-доброто решение, което някога съм вземал. Трудно е да изпълняваш добре работата си, ако всяка нощ се събуждаш, облян от студена пот.
- Ти си бил свидетел на възможно най-лошите сценарии. Какво ще кажеш за милионите деца, които израстват щастливи и безгрижни?
- А тези, които нямат този късмет?
- Нищо в живота не е гарантирано.
- Грешиш. Клъц тук, клъц там - това е дяволски добра гаранция.
Небето се освети от пищните финални фойерверки, гърмежите, пукотът и свистенето сложиха край на техния разговор. Тя уважаваше хората, които достатъчно добре разбираха себе си, за да знаят, че никога няма да бъдат добри родители, но инстинктът й подсказваше, че случаят с Панда не бе такъв.
Луси отново надделя над Вайпър. Това нямаше нищо общо с нея, освен като предзнаменование - сурово напомняне, че много мъже изпитват същите чувства по отношение на бащинството. Въпреки това, което бе причинила на Тед, Луси все още искаше един ден да се омъжи и да има деца. Ами ако се влюби в мъж като Панда, който не желае да бъде баща? Нещо, за което нямаше да се тревожи, ако не бе избягала от онази тексаска църква.
Темпъл се върна при тях и те се отправиха към къщи. Панда остана на катера, а Луси и Темпъл тръгнаха заедно към къщата.
- Има нещо в фойерверките - рече Темпъл, когато изкачиха стълбите. - Натъжават ме. Странно, нали?
- Хората са различни. - Луси също не се чувстваше особено весела, но фойерверките нямаха вина за това.
- Фойерверките правят повечето хора щастливи, но има нещо потискащо да наблюдаваш как цялата многоцветна красота умира толкова бързо. Сякаш ако не сме внимателни, това ще се случи и с нас. В един миг сияеш в цялото си великолепие - на върха на успеха. В следващия те няма и никой не си спомня името ти. Понякога се чудиш какъв е смисълът на всичко това.
Мрежестата врата проскърца, когато Луси я отвори. Светлината от лампата в кухнята, нескопосана имитация на „Тифани“, проникваше през прозорците.
- Ти си потисната, защото гладуваш. И между другото... мисля, че изглеждаш страхотно.
- И двете знаем, че това не е вярно. - Темпъл се срути върху един от шезлонгите, който Луси бе застлала с тъмночервена плажна кърпа. - Аз съм свиня.
- Престани да говориш за себе си по този начин.