Ангелите не оцеляват на леда

Антон се позасмя и примирително тупна Роман по рамото.

— Спомням си, ти ме молеше да те уча. И ето на, уча те. А ти запомняй. Има два типа жени: едните ценят всякакво внимание към тях, другите негодуват и беснеят, когато не го получават. Съответно начините на общуване с тях трябва да бъдат различни. С първия тип трябва да бъдеш внимателен и да ги слушаш, тогава те ще ти разкажат всичко от благодарност. С втория тип методът е друг. Онзи, който аз използвах за Тамила.

Роман впери в него недоверчив поглед.

— Какъв метод, Тоха? За какво говориш?

Сташис седна зад волана на паркираната до входа кола и бавно и внимателно изведе автомобила от двора на платното.

— Когато разговарях с Тамила по телефона, аз не знаех на колко години е тя. А по гласа си личеше, че това е жена, свикнала с мъжко внимание, която автоматично включва флирт в разговора. После ти ми каза, че била на осемдесет и три години, и аз си направих съвсем простия извод, че тя е запазила навика да бъде в центъра на вниманието, особено мъжкото, независимо от почтената си възраст. И ако й откажеш това внимание, тя земята ще преобърне, за да те накара да я слушаш. В нашия случай тя виждаше, че разговорът не ми е интересен, по-точно аз направих всичко, та тя да си помисли това. И Тамила започна да разказва все по-любопитни и скандални неща, за да постигне целта си. Искаше да ме накара да я слушам и гледам. Съвършено подсъзнателно, разбира се, защото инак аз изобщо не я интересувам. Просто през годините си е създала определен стереотип на поведение. Ако се държах като тебе, тоест ако попивах зяпнал всяка нейна дума и си записвах в бележника разни факти и имена, друг път щеше да ни разкаже толкова много. Ето защо трябваше да се правя на равнодушен и невъзпитан. Дори хачапурито не опитах, за да не изляза от ролята. Поне вкусно ли беше?

— Безумно вкусно — призна Дзюба. — А как се определя какъв тип е жената, та да я разприказва човек?

— Ще те науча — обеща Антон. — Но не сега. Сега давай да решаваме. От всичко, което разказа Тамила, за нас може да бъдат интересни две линии.

— Може ли аз да взема Аникеев? — помоли Роман. — Струва ми се, че именно той ни трябва. По негова линия може да се намери цяла тълпа желаещи отмъщение.

— Готово — съгласи се Антон. — Тогава аз ще взема танцьорчето, около него със сигурност няма да има никаква тълпа, така че предварително ти благодаря, Рома, задето даваш по-лекото на своя обременен от семейство по-възрастен другар.

— Е, нали аз съм млад — разсмя се Дзюба. — Зелено сукалче, както всички вие ме наричате. Имам повече сили.

Извади телефона и намери в активните контакти номера, който му трябваше.

— Сега ще проуча този Аникеев и неговото семейство. Ще ме хвърлиш ли до адреса?

— Без проблеми — кимна Сташис. — Смятай, че така ще изразя дълбоката си благодарност. Хайде обаждай се.