Правилата на лова [bg]

Беше свикнал на здравословен полов живот без усложнения, който възприемаше по същия физически начин като един рунд кендо. Беше прекрасно и страшно усещане, както и истинска досада. Ръководенето на което и да било разследване на убийство изискваше абсолютно съсредоточаване. А това на Ходама не беше само някаква парлама.

Охранителната видеоапаратура на Ходама беше свързана с камерите пред къщата и в главната приемна. Имаше камери навсякъде, но те бяха свързани само към монитори. В лабораторията бяха нарязали лентите от двете свързани със записващи устройства камери и се бяха опитали, без особен успех, да подредят отрязъците хронологически.

Видеозаписите имаха мрачните качества на документален филм. Нямаха звук и картината беше черно-бяла, но въпреки това не можеше да им се устои.

За жалост оказа се, че не им помогнаха с нищо.

— Тъмни делови костюми и маски за ски — бодро каза Адачи, — както и хирургически ръкавици. Тези хора не са ни от кой знае каква полза. Забележи, че номерата на колите са покрити с черен плат или нещо подобно. Много професионално и недружелюбно.

Той говореше спокойно. Чифуне едва беше влязла в апартамента и я беше свалил на покрития с татами под. А може би тя го беше свалила? Тези неща при нея трудно се разбираха. Сега седеше гола до него, с дистанционното управление в ръка. Пиеха изстудено бяло вино и се облягаха на детски торбички с боб.

Доста приятен начин да провеждаш разследване, помисли си Адачи. Той не беше съвсем гол. Макар да беше свалил всичко при срещата, все още носеше вратовръзка — при това униформена. Вдигна измачканото парче плат през глава и го захвърли като пръстен на вратата на бравата. Улучи още при първия опит.

— За начало имаме модела на колата, броя и телосложението на нападателите, както и марката на няколко от оръжията им. Не бъди мързелив. Да не очакваш да носят персонални значки с имената си.

— Върни назад — каза Адачи. Беше доволен от своя видеоапарат. „Мацушита“, помисли си той, ме кара да се чувствам горд. Беше последна дума на техниката. Ако имаше нещо за виждане, щеше да го види.

Чифуне върна лентата отново и отново, и отново. После забеляза възобновената възбуда на Адачи и реши, че може да му обърне малко внимание.

След това пуснаха записите още два пъти. Сега вече се съсредоточиха върху фигурата, която, изглежда, даваше заповедите. Лицето и шията му бяха напълно скрити. Костюмът му не им подсказваше нищо, освен че собственикът е висок и силен мъж.

Камерата беше хванала протегнатите му ръце, докато махаше на хората си да заобиколят сградата. Тук вече имаше интересна подробност. През тънката хирургическа ръкавица върху лявата ръка ясно се забелязваха очертанията на тежък пръстен.