Левиатан [bg]

По някакъв начин Дилан бе точно такова момче, каквото Алек би искал да бъде, ако не се бе родил син на ерцхерцог.

— Е, не се тревожи — рече Алек и шляпна Дилан по рамото. — Буреходът може да пренесе цялата храна, необходима за вашия въздушен звяр. Въпреки че не разбирам как ще изяде всичко това.

— Не ставай глупав. Левиатан не е едно същество — отвърна Дилан. — Той е цяла мрежа от зверчета — казва се екосистема.

Алек бавно кимна.

— Май чух доктор Барлоу да споменава нещо за прилепи?

— А, да, флашетни прилепи. Трябва да ги видиш в действие.

— Флашетни? Като "стреличка" на френски?

— Звучи правдоподобно — отвърна Дилан. — Прилепите поглъщат едни метални шипове, а после ги освобождават над врага.

— Ядат метални шипове — повтори бавно Алек. — А после… ги освобождават?

Дилан потисна смеха си.

— Да, обикновено така правят.

Алек примигна. Момчето не можеше да казва онова, което си мислеше Алек. Може би това бе поредната от странните му шеги.

— Е, тогава се радвам, че не сме във война, така че вашите прилепи да не… ъ-ъ-ъ… освобождават флашетите си върху нас.

Дерин кимна със сериозно изражение на лицето си.

— И аз се радвам, Алек. Всички казват, че Машинистите се интересуват само от собствените си машини. Но ти не си такъв.

— Ама, разбира се, че не.

— Много смела постъпка — да прекосиш сам целия този лед.

Алек прочисти гърло.

— Всеки би сторил същото.

— Това са празни приказки. Докара си неприятности за това, че ни помогна, нали?

— Не мога да отрека.

Дилан протегна ръка.

— Е, това беше адски благородна постъпка от твоя страна.

— Благодаря, сър. — Алек пое ръката на момчето и я стисна. — А от твоя страна беше много благородно да ме спасиш от огнена смърт.

— Това не се брои — рече Дилан. — То щеше да е и моята огнена смърт!

Алек се засмя.

— Все пак го оценявам — стига да ми обещаеш да не опираш отново нож в гърлото ми.

— Обещавам — отвърна Дилан, но лицето му остана сериозно. — Сигурно ти е било тежко да избягаш от къщи.

— Тежко беше — каза Алек, а после подозрително изгледа момчето. — Да не би доктор Барлоу да те е помолила да разбереш кой съм?

— Докторката не се нуждае от помощта ми — изсумтя Дилан. — Тя така или иначе смята, че си някой важен.

— Заради замъка? Или защото дойдоха да ме приберат със самоход?

Дилан поклати глава.

— Защото размениха цял граф за теб.