Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Това е момичето, за което ти казах. Тази, която търся.
Фробишър повдигна вежди.
— Ти не ми каза, че е стриптизьорка.
— Тя не е точно такава. Не знам защо го прави. За пари, предполагам. Иначе е образовано момиче. В момента работи върху докторат. Изобщо не би трябвало да се занимава с такива работи.
— А, да — каза Фробишър, — разбирам. Ти вървиш по следите на тази девойка и смяташ да я спасиш от мръсния живот, на който я е обрекла бедността?
— Искам да го направя — каза Пърс. — Заради нея самата.
— Не заради себе си?
Пърс се поколеба.
— Е, добре, да, предполагам… Но това беше шок, да видя снимката й на такова място. Аз не знаех, разбираш ли?
Все още му беше трудно да си представи, че момичето, което помнеше от конференцията в Рамидж, с което пламенно разговаряха за структурализма, романса, поезията на Кийтс, играе голо в кабаре под земята някъде из мръсното Сохо. Душата му се гърчеше при тази мисъл, но в края на краищата това не беше неизкупимо падение. Несъмнено, за Анджелика, както и за Бернадет, това беше просто вид работа, начин за изкарване на пари — макар че въпросът защо е трябвало да избере този начин, си оставаше загадка. Един ден той ще знае отговора. А междувременно, трябва да вярва в Анджелика и в първото впечатление от нея. „Да“ — каза си той, ускорявайки крачка. — „Искам да я намеря заради себе си“.
Филип Суолоу се събуди внезапно в хотелската си стая с всички признаци на започваща диария. Беше непрогледен мрак. Той се пресегна към ключа на лампата на стената над главата си и го натисна, но нищо не стана. Изгоряла крушка, спрян ток? Изпотен и леко треперещ, той се опита да си спомни географията на стаята. Куфарчето му беше до тоалетката срещу долната табла на леглото. На около метър и половина оттам беше банята. Внимателно стана от леглото и, стиснал мускула на сфинктера си, напипа пътя покрай ръба на леглото до края му. С ръце, протегнати напред като слепец, затърси тоалетната масичка, но така стана, че първи палецът му установи местонахождението й. Скимтейки от болка, затършува в куфарчето да извади листите, които бе сложил вместо тоалетна хартия, а оттам с придържане към стената като алпинист се добра до вратата на банята. Опита се да светне вътре, но без успех. Спрели са тока, значи. Мивката наляво, тоалетната — отвъд нея. А, най-после. Той се наведе, седна на чинията и изпразни втечненото съдържание на червата си. Смрад изпълни тъмнината. Това ще да е от кебапа, или, по-вероятно, от салатата към него. Добре поне, че успя да стигне клозета навреме, въпреки спрения ток.
Филип започна да се бърше. Когато лампите светнаха от само себе си, видя, че е стигнал до пета страница на лекцията за Хазлит.
2
Пърс се събуди късно на следващата сутрин след нощ, пълна с кошмари, със суха уста и умерено главоболие. Полежа малко на гръб, втренчен в противопожарната пръскалка на тавана — металният пъп на стаята му в ИМКА25, чудейки се какво да направи най-напред. Реши да се върне в „Клуб Екзотика“ и да попита пак къде може да е Лили.
Огрян от утринното слънце, Сохо съвсем не изглеждаше толкова грешно място. Наистина, порно магазините и секс кината вече бяха отворени и няколко предани клиенти вече бяха дошли, но фасадите и светещите надписи имаха избелял, срамежлив вид. По улиците и тротоарите сновяха хора, заети с работа: чистачи събираха боклук, пощальони на скутери разнасяха колетни пратки, костюмирани служители носеха куфарчета, младежи бутаха рафтове на колела с дамски дрехи. Въздухът ухаеше приятно на зеленчуци, пресен хляб и кафе. Пърс си купи по един брой от „Гардиън“ и литературното приложение на „Таймс“. „ЛОНДОНСКИТЕ ЛИТЕРАТОРИ ПУСНАТИ НА ДРЕЙФ“ беше заглавието на първа страница в „Гардиън“. „РЪДИЪРД ПАРКИНСЪН ЗА АНГЛИЙСКАТА КРИТИЧЕСКА ШКОЛА“ гласеше корицата на „Таймс“.
Като се върна по пътя, който бяха извървели с Роналд Фробишър предната вечер, Пърс намери „Клуб Екзотика“. Само че това не беше вече „Клуб Екзотика“. Името, изписано със стъклени тръбички, лежеше свалено на тротоара, с влачещ се кабел. Над вратата двама работника издигаха нова, по-голяма табела „ПУСИВИЛ“
— Какво е станало с „Екзотика“? — попита ги Пърс.
Единият го погледна отвисоко и сви рамене, другият, без да се обръща, рече:
— Сменили са й името.
— Нови собственици ли има?
— А-ха. Шефът в момента е вътре.
Пърс слезе по стълбите и блъсна тапицираната люлееща се врата в дъното. Вътре оголени крушки, висящи от тавана, хвърляха мижава светлина върху килим на петна и износена мебелировка. Прахосмукачка бучеше между масите. В средата на стаята, мъж в костюм оглеждаше млада жена, която беше само по бикини и обувки с високи токчета. Мъжът държеше папка в едната си ръка и обикаляше около момичето като продавач на стари коли, разглеждайки евентуалната си покупка за следи от ръжда. Покрай стената бяха насядали още момичета в неглиже, очевидно очакващи същия оглед.
25
YMCA — Организация на младите християни (б. пр.)