Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
Осветлението в кръчмата притъмня и отново светна.
— Време е, дами и господа! — извика барманът.
— Хайде — каза Фробишър. — Знам едно местенце, където можем да пийнем по още едно. В Сохо.
В компютърния център на Дарлингтън до късно свети. Студентите, които идват тук да работят, са си отишли отдавна в квартири и общежитийни стаи, в Студентския бар или в Студентската дискотека, оставяйки след себе си хартиени отпадъци — резултат от труда им през деня: перфокарти в различни цветове, рула принтерна хартия, цигарени угарки и смачкани картонени чаши. Въздухът е напоен със застоял, леко прегорял мирис, като че ли машинарията е изгорила цялата си натурална сладост. Само двама мъже са останали в сградата. Единият, седнал в остъклена кабина, обелва целофанената опаковка от сандвич със сирене и го яде, наблюдавайки замислено другия, който се е прегърбил над конзолата в ъгъла на главната зала.
НИКОЙ НЕ МЕ ХАРЕСВА — печата Робин Демпси.
КАКВО ТЕ КАРА ДА МИСЛИШ ТАКА? — отговаря ИЛАЙЗА.
В СТОЛА НА ПЕРСОНАЛА ГЛЕДАМ МОИТЕ КОЛЕГИ КАК ИДВАТ КЪМ МАСАТА МИ С ПОДНОСИ В РЪКА И КАК СМЕНЯТ ПОСОКАТА, ЩОМ МЕ РАЗПОЗНАЯТ.
ЗАЩО МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВЯТ ТАКА?
ЗАЩОТО НЕ ИСКАТ ДА РАЗГОВАРЯТ С МЕН.
ЗАЩО МИСЛИШ, ЧЕ НЕ ИСКАТ ДА РАЗГОВАРЯТ С ТЕБ?
ЗАЩОТО СЕ ОПАСЯВАТ, ЧЕ ЩЕ ИМ ГОВОРЯ ЗА МОЯТА НАУЧНА РАБОТА, А ТЕ НЕ МОГАТ ДА ПОНАСЯТ, ЧЕ АЗ ВЪРША ПОВЕЧЕ НАУЧНА РАБОТА, ОТКОЛКОТО ТЕ ВСИЧКИ ВЗЕТИ ЗАЕДНО.
РАЗКАЖИ МИ ЗА НАУЧНАТА СИ РАБОТА.
Робин Демпси печата в продължение на един час, без да спре.
Пърс никога не беше посещавал Сохо. Той беше шокиран, но и възбуден от дръзките опити за дразнене на похотта на всяка крачка, предназначени за всякакви вкусове. Стриптийз, пийп-шоу, масажни салони, порнографски филми, видео, книги и списания. Ритмично думкане на див рок, идващо на тласъци от дъното на стълби, слизащи под земята. Мирис на риба и чесън, издухван от вентилаторите. Проститутки и сутеньори, облягащи се на вратите. Думата „СЕКС“ пламтеше отвсякъде — по витрини, заглавни корици на книги, тениски, с големи и малки букви, печатни, неонови, от електрически крушки, в червено, жълто, синьо, вертикално, хоризонтално, диагонално.
— Сохо е съсипан — оплака се Роналд Фробишър. — Вече е само една голяма порнографска пустош. Всички приятни италиански бакалии и винарни са изместени. — Той спря на ъгъла на една пресечка, леко разколебан. — Може да се загубиш, толкова бързо се променя. Тук имаше магазин за кафе, доколкото си спомням.
Сега тук имаше магазин за порнографска литература. Пърс надникна вътре. Мъже разглеждаха стенни рафтове, мълчаливи и съсредоточени, сякаш уринираха или се молеха.
— Не ми се струва много весело тук — отбеляза той, като отминаха.
— Не, но това не е за учудване, нали? Ако започнат да мастурбират в магазина, веднага ще ги изхвърлят.
Фробишър свърна в една тясна странична уличка и спря пред навес, над който имаше ярко осветена табела: „Клуб Екзотика“
— Егати — каза Фробишър. — Какво е станало със стария „Лайтс аут“?
— Изглежда е превърнат в стриптийз-клуб — каза Пърс, разглеждайки фотографиите на танцьорки, изложени в стъклена витрина отвън на стената: Лола, Шармен, Манди.
— Влизате ли, момчета? — каза нисък смугъл мъж от вътрешната страна на вратата. Тези момичета ще поставят графит в молива ви.
— Лента за пишеща машина ми трябва на мене — каза Фробишър. — Какво е станало с „Лайтс аут“, дето беше тук?
— Де да знам — сви рамене мъжът. — Влезте вътре да видите шоуто, няма да съжалявате.
— Не, благодаря. Хайде, Пърс.
— Един момент само — Пърс се подпря с ръце на стената, почувствал внезапна слабост. Една от снимките беше несъмнено фотография на Анджелика. На нея тя беше гола, омотана във вериги, с ръце, вързани на гърба. Косата й се развяваше назад. Изражението й симулираше отчаяние и страх. Червен хартиен кръг върху пубиса й гласеше „Цензурирано“, а червена лента през гърдите й я идентифицираше като „Лили“. А. Л. Пабст. Анджелика Лили Пабст.
— Какво има, Пърс? — каза Фробишър. — Да не ти е зле?
— Искам да вляза — каза Пърс.
— Какво?
— Точно така — каза портиерът. — Младият мъж има добра идея.
— Как може да искаш да влезеш вътре, тези са обирджии! — каза Фробишър.
— Не го слушайте — каза портиерът. — Само три паунда, които включват и едно питие.
— Виж какво, ако наистина ти се гледа стриптийз, позволи ми да те заведа на място от класа — каза Фробишър. — Знам едно заведение на „Бруър стрийт“.
— Не — каза Пърс. — Трябва да вляза точно тук.
— А, вие знаете нещо? — въпросително каза портиерът. — Имате добър вкус, не като този стария с вас.