Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Добре съм, любов моя, защото зная, че всички сте в безопасност — каза той.
— О, Боже! Толкова се бях уплашила! Как разбрахте какво е станало? Как узнахте, че съм с него в Уамът? А името на кораба?
— Паяка винаги е имал дяволски добър късмет, но Грейстоун е познат като човек, който разнищва плановете дори на самия Луцифер — отговори Питър, който идваше зад тях.
Аугуста погледна към водата и потрепери, като видя тялото на Лъвджой да плува, обърнато с лице към дъното.
— Студено ти е, мила — тихо каза Хари. Той се изправи, прегърна я и извърна главата й, за да не гледа към трупа. — Трябва да се стоплиш и да се преоблечеш.
И ги поведе към близката гостилница.
Късно следобед Аугуста, Хари и Питър пристигнаха в имението „Грейстоун“. Цялата прислуга излезе навън да ги посрещне. Уверяваха го, че винаги са били сигурни в неговата победа и в спасението на господарката им.
Клариса Флеминг грейна от умиление, като видя как Мередит се втурна да посрещне родителите си.
— Мамо, толкова се радвам, че си добре! Знаех си, че татко ще оправи всичко — извика детето, протегна ръце към графинята и я прегърна, като се притисна към нея. — О, мамо, колко си смела!
— И ти си смела, Мередит. Никога няма да забравя колко смела беше, когато те открих в колибата. Ти изобщо не плака, нали? — каза Аугуста.
Мередит поклати глава, после скри лице в дрехите й.
— Тогава не плаках, но когато този звяр те отвлече и разбрахме, че си в безнадеждно положение, плаках много — призна детето.
— Аз не знаех какво да правя — каза Клаудия, сгушена в ръцете на Питър. — Чух изстрел, но ти ми беше поверила Мередит, затова не спрях коня, а тръгнах в луд галоп към имението. Тъкмо се прибрахме, когато дойдоха Питър и графът. Тогава те се сетиха, че онзи те е отвел в Уамът.
— Не трябваше да губим нито секунда. Уамът беше последната спирка. Знаехме също, че Паяка предпочита бягство по море. Тръгнахме веднага за пристанището и по преки пътеки изпреварихме каретата. Намерихме кораба с име „Луси Ан“ — разказа накратко Питър.
— Това е корабче, с което правят контрабанда. През войната капитанът без съмнение е работил за Паяка. Ние го придумахме да наемем кораба до следващата сутрин.
— Придумали сте го? — засмя се Клаудия.
— Човекът разбра, че от това ще има голяма полза. Грейстоун беше много логичен. Той понякога е такъв — засмя се Питър. — Очевидно твоят братовчед Ричард е закодирал в стихотворението си информация за Паяка. В нощта, когато са го убили, е бил на път да предаде злодея на властите.
— Питър е прав, като казва, че имам логичен ум — каза Хари по-късно вечерта.
Аугуста се усмихна. Лежеше сгушена в прегръдките му върху огромното легло. Тук беше на сигурно място. Днес за първи път бе изпитала чувството, че се завръща у дома.
— Да, Хари, всички знаем, че имаш логичен и остър ум.
— За други неща обаче съм много глупав. Например глупост бе да не зная, че щом те видя, в същия миг ще се влюбя в теб — тихо призна той.
— Казваш ми, че си ме обикнал още от пръв поглед? Да вярвам ли на ушите си?
— Вероятно е било така, мадам. Иначе как да си обясня моето поведение преди сватбата?
— Мисля, че това не променя нищо. О, Хари, колко съм щастлива тази нощ!
— Аз съм още по-щастлив, любов моя, защото открих, че любовта ме свърза завинаги с теб — той я целуна, после я погледна сериозно в очите. — Ти спаси Мередит. Ти рискува живота си за нея.
— Но тя е моя дъщеря.
— Както винаги ти си предана на членовете на семейството си. Моята малка тигрица!
— Много е хубаво човек да има семейство — отвърна Аугуста.
— Преди да тръгнеш от Лондон, ти ми каза, че дъщеря ми е моята голяма слабост. Не беше права. Ти си моята голяма слабост, Аугуста. Обичам те.
— Аз също те обичам, Хари. С цялото си сърце.
Той я погали, притегли я към себе си и я целуна.
На сутринта Хари се събуди и скочи от леглото. Приведена на пода, Аугуста повръщаше над нощното гърне.
— Извинявай, но се чувствам зле — промълви тя.
— Това са просто нерви. Вчера имаше доста големи преживявания. Днес ще трябва да полежиш — успокои я Хари.
— Не е от нерви. Никой от нашия род не повръща от нерви — каза Аугуста, като изтриваше с влажна кърпа устата си.
— Е, тогава… Може би си бременна.
— Господи! Мислиш ли, че е възможно? — тя седна на ръба на кревата и го изгледа уплашено.
— Разбира се, че е възможно — усмихна се доволно Хари.
— Мисля, че комбинацията между Нортъмбърланд-Болингър и Грейстоун ще се окаже интересна. Какво ще кажете, милорд? — засмя се Аугуста.