Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Доброто му настроение се развали още тогава, а изчезна съвсем, когато тя се надигна бързо, макар и приведена, и си вдигна нощницата с намерение да го прескочи. Предизвикан от желанието да я задържи в плен, даже и само за да разреши загадката, която тормозеше съзнанието му, Бо вдигна крак да й препречи пътя, но скоро разбра колко твърдо всъщност е решена съпругата му да напусне леглото. Полагайки елегантно краче върху гърдите му, тя буквално прелетя над него и го възнагради с чудна гледка, която го зашемети. Почти веднага започна да хвърля дрехите и вещите си в торба, като очевидно се объркваше в бързината да се измъкне. Да я беше боднал с нещо, пак нямаше да се суети толкова. Каквото й наслаждение да бе изпитал при неясните спомени как съпругата му се гуши до него, то бързо се превърна в силно раздразнение.
Бо започна с ръмжене да изтърсва пухчетата от себе си, като се разхождаше гол из стаята, без да го е грижа колко изнервя жена си.
— Превърна каютата ми в кочина — измърмори той сърдито, като отиде до умивалника. — Били ще умре от смях, като му кажа да ги натъпче обратно във възглавницата.
Сарина се стараеше да стои извърната, но той все пак видя вдигнатата й брадичка, когато му отговори с тихо достойнство:
— Не исках перушината да се разхвърчи.
— Да, но искаше да ме удариш, нали? — тросна се ядосано Бо. — Толкова ли щеше да ти струва да се смилиш над един мъж, доскоро повален от болест? Трябваше ли да ме унижаваш?
— Държеше се грубо — обвини го тя с глух глас.
Бо замахна отново към пухчетата, летящи покрай лицето му.
— Държах се като съпруг, мадам — възпротиви се гневно той, — но предполагам, че това е преляло чашата на девичата ви невинност. Както вече съм ви казвал, доставя ми удоволствие да гледам гърдите ви. Никога не съм виждал по-хубави.
Сарина се питаше какво ли би казал, ако му позволеше да разгледа бюста й и да види все още зачервените й зърна. Трябваше да приеме, че е заключил спомена за миговете на страст в най-потайното ъгълче на съзнанието си и бе забравил сливането им — като безумно влюбен, който се събужда без да си спомня нищо за прежната сласт. За нея сплитането на телата им означаваше много повече от физическо задоволяване, най-малкото защото тя му бе вече истинска съпруга. Преглътна емоциите си трудно и макар да се укоряваше непрекъснато, че е скочила безразсъдно в леглото му, това не променяше чувствата й. Стореното бе сторено. Натъжаваше я само фактът, че не можеше да даде воля на топлата нежност у себе си и да му отвърне като любяща съпруга.
Полагайки усилия да изглежда равнодушна, Сарина попита:
— А много ли сте виждал, капитане?
Бо я изгледа изпитателно, но отново видя само царствено вдигнатата й брадичка. Въобразил ли си бе особената нотка в гласа й?
— Достатъчно, за да твърдя, че ги надминаваш. Гърдите ти не само изпълват целите ми длани, но и са съвършени — точно както в мечтите на всеки мъж.
— Сигурно сте доста вещ в тази област — отбеляза тя хладно, като продължаваше да гледа в една точка. — Трябва ли да съм благодарна за направеното сравнение?
— Не, по дяволите — изръмжа Бо и бързо отиде до нея. Отвори уста да проговори, но тутакси започна да плюе пухчетата, които беше нагълтал.
Сарина се изкиска, сетне бързо се отдалечи на безопасно разстояние, обърна се и избухна в смях:
— В момента ви трябва само малко катран, капитане — обяви тя развеселена. Погледът й се плъзна надолу. — Имате всички необходими пера.
Бо сложи ръце на кръста, погледна също надолу и махна едно перо от най-мъжката си част, като отбеляза остроумно:
— Няма да се учудя, ако намеря там и малко ръжда.
Сарина не устоя на изкушението и неочаквано и за самата себе си отвърна: